Истината е малката сестра на наслаждението
„Между нас и реалното стои истината. Истината, както ви казах веднъж в момент на лирически изблик, е скъпата малка сестра на наслаждението.“ е изречението, което ще коментирам днес и една от крилатите фрази на Жак Лакан. То е част от 17ти семинар „Обратната страна на психоанализата“, в който, също така, Лакан извежда дискурса на аналитика като обратната страна на дискурса на Господаря[1].
Истината- почти казана
В глава 4 „Истината, сестрата на наслаждението“[2] от 17ти семинар „Обратната страна на психоанализата“ потърсих повече разяснение на самото изречение, предложено ни за коментар. В този текст истината вече не просто част от речта. Лакан я обвързва с наслаждението, нещо повече дава им роднинска връзка, в която истината сякаш се е появила след него.
Истината се очертава мястото в дискурса, в който се крие източника на наслаждението-в-повече. Тя е това, което се казва (като част от символния регистър), за да се огради, да се ограничи, да се направи наслаждението поносимо.
В текста си „6 парадигми на наслаждението“[3], Жак- Ален Милер я посочва като „опитоменият“ в речта вариант на наслаждението, което само по себе си е разрушително.
По отношение на аналитичният дискурс истината стои малко по- различно. Тя е в позиция на подпора. Истината в аналитичния процес е кастрацията на субекта, неговата невъзможност да постигне цялост. Фигурата на аналитика заема мястото на обекта, за да предизвика субекта да изведе означаващите си. По този начин истината не е нещо, което се казва от аналитика, а е това, което го поддържа в позицията на обект.
Сад и Фройд
В глава 4та на 17ти семинар Лакан прави препратка към Маркиз Дьо Сад и невъзможната истина[4]. Истината на Маркиз Дьо Сад е търсенето на абсолютното наслаждение. Това търсене, обаче винаги се натъква на едно реално, а именно невъзможността за постигане на тотално удовлетворение. В този смисъл истината на Дьо Сад е покривало, което той се опитва да разкъса, но отдолу прозира единствено празнота.
Друга препратка, която намирам за ключова в текста е към фантазма на Детето, което бият от Фройд[5]. Истината на субекта е скрита, закодирана, вплетена във фантазма му. „Аз съм обичан“ е истината, а наслаждението е възбудата на тялото от болката при удара.
В тази посока Милер, отново в „6 парадигми на наслаждението“[6], насочва вниманието ни към това, че наслаждението е по- скоро автоеротично, насочено навътре. Субектът преминава в обект, за да извлече наслаждение от собственото си преживяване. Думите, назоваващи преживяването, т.е. истината, обслужват това наслаждение.
Жената, Истината, Анализата
Отново към 4та глава на 17ти семинар, в която Лакан въвежда разграничение между фалическото наслаждение, ограничено от езика, и едно друго наслаждение. Женската позиция, не изцяло подчинена на фалическата функция, стои по- близо до реалното. Истината за Жената (тази, която всички търсим) се изплъзва от дискурса на господаря, точно защото тя има достъп до едно друго наслаждение, което е отвъд смисъла и истината, разпознавани в символното през езика.
Във 2ра и 3та глава на 17ти семинар, Лакан ни насочва, че аналитичният акт е опит да се „хистеризира“ дискурса на субекта, като го поставя да говори от позицията на липсата си. Тук истината остава на половина казана. Остава едно невъзможно за назоваване парче, в което се крие наслаждението, реалното, което е немислимо и неназовимо.
В 5тата парадигма „Наслаждението на обекта малко а“ Жак- Ален Милер разяснява кондензирането на наслаждението в обекти. Това което позволява на субекта да се доближи до тези обекти (глас и поглед), носещи наслаждението, без да го погълне реалното е именно, малката сестра на наслаждението – истината.
Отново към 17ти семинар, в който аналитикът заема позиция, структурно близка до женската[7]. Той не действа от позицията Господар или от позицията на Знаещ, а от позицията на Обект, у който субекта предполага знание. Обект, който е средство за разкриване на субективната истина за кастрацията, за произвеждане на ново знание, на истина, която отново ще остане не докрай казана. Истината, винаги следваща по петите наслаждението, опитвайки се да го назове, да го хване в думи, но успяваща само да отбележи невъзможността да го изкаже докрай.
[1] Lacan, J., The Seminar of Jacques Lacan, Book XVII: The Other Side of Psychoanalysis, ed. J.- A. Miller, trans. R. Grigg, New York/London: Norton, 1991, p. 20-21
[2] Lacan, J., The Seminar of Jacques Lacan, Book XVII: The Other Side of Psychoanalysis, ed. J.- A. Miller, trans. R. Grigg, New York/London: Norton, 1991, p. 61
[3] Милер, Ж.-A., “6 парадигми на наслаждението, Журнал-а, 2024,годишно издание на БОЛП, стр. 13
[4] Lacan, J., The Seminar of Jacques Lacan, Book XVII: The Other Side of Psychoanalysis, ed. J.- A. Miller, trans. R. Grigg, New York/London: Norton, 1991, p. 75
[5] Lacan, J., The Seminar of Jacques Lacan, Book XVII: The Other Side of Psychoanalysis, ed. J.- A. Miller, trans. R. Grigg, New York/London: Norton, 1991, p. 74
[6] Милер, Ж.-A., “6 парадигми на наслаждението, Журнал-а, 2024,годишно издание на БОЛП, стр. 13
[7] Lacan, J., The Seminar of Jacques Lacan, Book XVII: The Other Side of Psychoanalysis, ed. J.- A. Miller, trans. R. Grigg, New York/London: Norton, 1991, p. 21
Отговор