Please Wait...

  • Защо лъжем?

    By Petya

    Колкото и да не ни се иска лъжата е част от ежедневието ни. Неискреността, притворството и откровената заблуда са обичайни спътници на съвременния човек. Почти всички хора прибягват до този инструментариум ежедневно.   Любопитно е защо го правим? Нека видим!   Хората лъжат поради липса на време. Поставен в трудна,…

    Continue Reading Share
  • За очакванията, вдъхновението и сигурността или “КЪДЕ СБЪРКАХ?!”

    By Petya

    Човекът е “говорещо същество”. Той общува. Търси комуникация. Живее в среда от други “говорещи същества”. А в същото време големият проблем на хората е това, че са говорещи същества, както казва Жак Лакан. Очевидно да сме говорещи и социални е в природата ни на странен животински вид, изтъкан от противоречия.…

    Continue Reading Share
  • Фолклор и психоанализа?!

    By Petya

    ПРИКАЗКАТА…   Искам да ви разкажа една приказка. Българска приказка. Приказката за нишката. В нея се разказва как, като се роди дете на белия свят, една баба хваща лъч от слънцето, дръпва го надолу и го подава на друга баба. Тая, втората, щом го поеме започва да усуква различни цветове…

    Continue Reading Share
  • Не се обича утре!

    By Petya

    “Не се обича утре. Може да те блъсне кола след 10 минути. Или тоя, дето ще го обичаш друг път, може да отиде да учи в друго училище.” Из разговор с един младеж на 11години или няколко думи за очакванията и неосъществените намерения. Така и така сме се вторачили в…

    Continue Reading Share
  • За детската агресия или защо е нужно цяло село, за да се отгледа едно дете

    By Petya

    За да се роди едно дете на този свят, са нужни само двама – баща и майка. Но за да се отгледа и възпита човек, е нужно цяло село. Няма нужда да обяснявам тази добила популярност африканска поговорка, но все пак накратко ще споделя моята интерпретация. Отговорност за всяко едно…

    Continue Reading Share
  • Кръстопътищата на юношеството

    By Petya

    “Понякога, докато си млад, единственото място, на което можеш да отидеш е вътре в себе си.” “Хлапета”, филм на Larry Clark, 1995 Когато прочетох аргумента на Патриция Боскен- Кароз за PIPOL 8 през мен мина един спомен и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша за него.…

    Continue Reading Share
  • Флагче или флаКче?!?!

    By Petya

    В навечерието на поредната ваканция на учениците ни, която не е обезпечена с ваканция за родителите им, ме напират едни мисли и тревоги. Чудя се дали има някой, който да мисли въобще за децата и семействата им. “Ама защо да мислим за семейството!? Важно е децата да не са в…

    Continue Reading Share
  • За местата, на които се връщаме.

    By Petya

    Парк “Момина сълза”, гр. Хисаря  Има места, които съхраняват магия. Там природата разкрива цялата си прелест, разтваря широко прегръдката си, за да можеш да се приютиш и утихнеш за миг. Гората е толкова нежна и гальовна, че само песента на славея смущава тишината. Там водата лекува, а въздухът е наситен с…

    Continue Reading Share
  • Катастрофите, или когато се сблъскаш с неназовимото

    By Petya

    Днес е 11 септември. Дата, която помня с една от най- ужасяващите катастрофи на съвремието ми. Този спомен ме провокира да пиша за катастрофите в живота въобще. Странно е състоянието, в което изпада човек, когато му се случи катастрофа. Но какво по същество е катастрофата? Според български тълковен речник катастрофата…

    Continue Reading Share
  • 256 цвята, или няколко хиляди градации на сивото

    By Petya

    Изведнъж ме заля нуждата да напиша и аз нещо по този въпрос. Мисля си от доста време, но все не събирам сили в себе си да попиша. А силите ми се изчерпват от това, че една група хора, харесваща нещо, хейти (или “храни, или “оплюва”, или “мрази”, или… всеки да…

    Continue Reading Share
Delivered by