Юношеството е PASS?
„Ако не бях истинска, нямаше да плача“
Алиса в страната на чудесата, Луис Карол
В момента ,в който чух темата на предстоящия конгрес в Париж 2025 „Болезнените любови“, асоциацията ми бе с юношеската любов. Тези първи трепети, криещи в себе си надеждата, желанието, неудовлетвореността, тревогата, тъгата – по увода на аргумента от Патриция Боскен- Кароз. (Bosquin-Caroz, 2024) Тази любов, която приключва, но оставя белег в субекта за цял един живот. В своя семинар Le transfert, Лакан поставя функцията на липсата в същността на проблема с любовта. Той извежда дефиниция: „любовта е да даваш това, което нямаш“. (Bosquin-Caroz, 2024) В същото време той посочва, че липсата на единия, не е липса и на другия. Съществува едно разминаване между обичания и обичащия. Все по- често в практиката си с юноши чувам да говорят за това като за „различни езици на любовта“.
В текста си „В посока на юношеството“, Жак- Ален Милер обръща внимание, че психоанализата се интересува от три неща в посока на юношеството. А именно Изхода от детството – моментът на пубертета, момент биологически и психологически доказан; Различието на половете – сексуалното разграничаване, поемането на отговорност по отношение на този избор; Намесването на възрастния в детето – „развитието на личността“, начините на свързване на идеалното Аз с идеалът на Аза. (Miller, 2017) Именно в тази трета точка сякаш за мен се разположи въпросът за юношеската, често болезнена, любов.
За да говори за любовта, Жак Лакан се позовава на поезията на Артюр Рембо. (Лакан, 1972/1973) В сърцето на неговия деликатен преход, юношата вижда възникващия в него съществен въпрос за една нова любов, отвъд родителската любов. Преминаването от обичания към обичащия показва „метафората на любовта“. Как детето, до момента съществуващо в позицията на обичан обект, се съгласява да избере да премине от страната на обичащ? Как възниква това ново състояние? Субектът, среща нещо ново, реално, което възниква в него, дупка, липса, нещо, което кара тялото на детето да метаморфозира в друго тяло. И това не е тялото на дете, обвързано с родителите си (Lacadée, 2024) Субектът преминава през своеобразна трансформация, през един тунел, в който влиза дете, обичан обект, а излиза възрастен, обичащ субект. Дали този процес, тази трансформация, този тунел, не напомня на процедурата ПАС в края на анализата? Влизаш в анализа с желание за знание, излизаш като носител на знанието? Влизаш в юношеството с желание да порастнеш, преминаваш през центрофугата, наречена любов, и излизаш преобразен от обект, който е обичан, към субект, който обича?
Това, което се променя в края на анализата, е фактът, че субектът се е сблъскал с едно реално и по този начин се появява една нова любов. Това се случва и в преходът на юношеството, където възниква ново отношение с реалното. Това е точката на среща с наслаждението, точка на чиста случайност, където тялото, означаващото и наслаждението са свързани заедно по нов начин, създавайки новия „възел на любовта“. (Lacadée, 2024)
Субектът се превръща в обичащия на едно познание, което аналитикът въплъщава като желаещ, желаещ нещо различно от обекта, което ще рече, че аналитикът желае отвъд обекта, който той може да представлява за анализанта или анализантката. Това ни позволява да разберем как можем да открием Новата (болезнена) любов, която може да възникне така, във времето на срещата с реалното, по време на юношеството, например, но също така и в процеса на анализата. (Lacadée, 2024)
Преди знанието беше един обект, който трябваше да търсим в полето на Другия, трябваше да го извлечем чрез съблазняване, чрез подчинение или настояване, което предполагаше да се мине през една стратегия по отношение на желанието на Другия. (Lacadée, 2024).
Днес юношите сякаш сами трябва да се справят с новото си тяло, навлизайки в света като възрастни. Да поемат отговорност за сексуалността и наслаждението си. Да поемат риска да продължат отвъд сами, без сигурната закрила на родителя. Нещо, което сякаш следва и от края на анализата – да поемеш риска да продължиш отвъд, без гаранция.
*** Текстът е представен на Денят на картелите на Българско общество за лаканианска психоанализа 2025, с гости Марина Франгиадаки и Бруно Д’ Альо
Библиография:
Bosquin-Caroz, P. (2024, May 25). PAINFUL LOVES. Retrieved from Presentation of the Congress Theme 2025: https://www.nlscongress2025.amp-nls.org/nls-congress/2019/1/4/the-argument-f9m84-j29wf-cxnty-nr5k6-6d4wr-68sd3-kbtpg-salss-sajl7-c7n7m-pt22g
Miller, J.-A. (2017). https://www.lacan-universite.fr/. Retrieved from https://www.lacan-universite.fr/wp-content/uploads/2015/04/en_direction_de_ladolescence-J_A-Miller-ie.pdf
Lacadée, P. (2024, May). Le nouvel amour. Retrieved from https://psychanalyse-map.org/2014/04/05/philippe-lacadee-le-nouvel-amour/
Лакан, Ж. (1972/1973). Семинарът, Книга XX, Encore. Seuil.
Отговор