Please Wait...

Кръстопътищата на юношеството

сеп. 08 2019

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

“Понякога, докато си млад, единственото място, на което можеш да отидеш е вътре в себе си.”

“Хлапета”, филм на Larry Clark, 1995

Когато прочетох аргумента на Патриция Боскен- Кароз за PIPOL 8 през мен мина един спомен и не ме остави на мира, докато не седнах да пиша за него. Сетих се за филма “Хлапета”, който съм гледала през далечната 1997 година.

Това не е филм като филм, но за удобство ще го наричам така. Това е нещо, което е трудно за гледане. И въпреки това на 14 годишна възраст го поех в порите си. Знаех, че хората, които виждам в него не отиват на добро място и, че аз не искам да ги последвам там. Филмът, на моменти доближаващ се до цинична порнография, разказва за група хлапета, отдали се на дрогата и безразборния секс. Показва не толкова романтичната страна на юношеството с опасностите, които дебнат по пътя на бъдещия възрастен. След години разбрах, че кастинга на актьорите е правен по улиците на Ню Иорк и участниците са избирани точно заради начина си на живот.

Филмът обрисува много крещящо бездната, пред която се изправя човека на прага на живота си като възрастен.

Да си единствен, да те запомнят е лайф мотива на момчета, който се блъска в стената на момичето “не му помня името”. Двата пола се противопоставят един на друг и в същото време са безкрайно привлечени. Сюжетът се върти около ненаситния нагон на един юноша, който е намерил своята фиксация в преследването на девственици. А девственицата е нещо свято, което да опетниш, да обезцениш светостта, за да можеш да я приемеш. Девствеността е нещо, което имаш като дете, губиш като юноша и изгражда липсата ти като възрастен. Момчетата преследват липсата у момичетата, молят се за нея, говорят само за нея. Дупката у момичето е единственото нещо, което иска момчето, може би за това липсата на жената е най- ценното й притежание.

Да го забелязват, да е важен е най- голямата нужда на юношата. Съвременният юноша, обаче е изправен пред непукизма на “възрастните” – пикаеш на улицата, гледат те, но не те виждат. Юношата се изправя и пред Капризната майка, кърмеща детето си с цигара в уста, докато отказва на големия си син пари, щом не си е намерил работа. Тогава юношата се бунтува. Той краде. А краде от тези, които не са заплаха – малцинствата, хората с увреждания, животните “Мога да те мачкам, да те обиждам и да те ограбвам. Имам власт над теб”.

Дали дрогата не е бягство от това реално, което притиска все още крехкия юноша? Нагонът към смъртта бушува с пълна сила – “да опитам от всичко, да живея бързо, да умра млад”. Феноменът “безразборен секс” е също пример в тази насока. Секс, нагон към смъртта и шокиращия късмет да изтеглиш късата клечка със СПИН. Бурята от емоции тук вече е трудно описуема – “Но аз съм спала само с Тели!”, “Трябва да кажа на малкото си братче, че ще умра, че никога няма да приготвям обядите му вече.”, Може ли да стане по- зле? “Да”, казва оптимиста. В търсене на човека, докарал болестта в тялото ти, да откриеш истината за щастието като срещнеш субекта, който знае “Няма как всичко да не е наред. Ето слънцето грее, птичките пеят, значи все нещо е в ред.”, да откриеш мисията си – да спасиш другите, които са в опасност, и да бъдеш изнасилена, макар и успокоявана от приятеля, който прави всичко това с тялото ти!

Ето, на хоризонта излизат недоразуменията на езика. Юношите заемат циничния език “на големите”, за да си повярват, че са като тях. Цинизмите са силни думи, които успяват да успокоят напрежението в тялото като го канализират в езика. Но това не стига! Юношите ползват свой собствен, неразбираем език. Език, подчинен само на самите тях, език, чиито кодове са ясни само на тях – “Вие си имате тайни от нас, ние си имаме тайни от вас”. Младежите се събират в групи – силата на тълпата е успокояваща, придава ти смисъл на част от нещо, значим си за групата, имаш стойност. Да убиеш някой в група не е като да си се бил в единоборство. Групата ти дава сигурността на семейството, спокойствието да си в компанията на себеподобни, ритуалите на групата успокояват напрежението, циркулиращо в тялото.

А това е тяло, което се променя – “вони”, има “метли от косми”. За щастие имаш тайфата, с която се мотаеш – тялото на другия е същото като образа в огледалото – “и моето и твоето тяло са странни и се променят”. По отношение на телесния образ търсенето на признание от Другия е много силно, изразяващо се дори в прояви на екхибиционизъм – “Виж ме! Променям се. Харесваш ли ме? Искаш ли ме?”

Както се казва дори в най- тъмната нощ има поне една звезда. Същите тези юноши са в състояние да протегнат ръка и да дадат милостиня на просяк без крака. Дори и те са в състояние да чуят музиката на слепия музикант в метрото – “тоя наистина е добър, прилича на чичо ми”.

Изходът от тази вакханалия на живота е не винаги щастлив. Някои от “хлапетата” живеят живота си бързо и си отиват млади. Един от актьорите се самоубива на 25- годишна възраст, а друг умира от свръхдоза на 31. Все пак, този филм дава старт на кариерата на една от най- противоречивите холивудски звезди Росарио Доусън, която с еднакъв успех играе уличница в Син Сити и озвучава Тинкърбел, приятелката на Питър Пан.

Забележка: Статията е писана за блога на следващия конгрес на PIPOL през 2017г. Настоящата публикация е нередактираната версия на текста, който трябваше да бъде съкратен, предвид изискванията за публикация. Преводът на френски език е на Екатерина Шикерова, член на БОЛП

http://www.pipol8.eu/2017/01/25/the-crossroads-of-adolescence/?lang=en

Коментари 2

Отговор

Delivered by