Намира ли ви се коледно чудо?
За Коледа искам… за Коледа трябва да… на Бъдни вечер е редно да… на Нова готина ще бъдем…. Абе с прости думи Добре дошли във времето на очакванията, изискванията… и разочарованията!
Чакаме определен ден, за да забележим Другия, и настоятелно отправяме заявка към него да ни обича. Но не автентично по неговия си свободен начин, а точно както на нас ни се иска. И някак забравяме, че не се обича утре и ни липсва само това, което не сме си дали сами.
Как си? Липсваш ми?
Какво значи въпросът „Как си?“ Искрена загриженост за състоянието на ближния или завоалирана проверка на „Ще можеш ли да ме понесеш?“ Защо питаме хората „Как ще си по празниците?“ Всеки си има собствен отговор на тоз’ въпрос, а и лична мотивация за задаването му. Дали питаш, за да си спокоен, че близките ти ще са добре, спокойни и весели по празниците? Или ги питаш, за да им напомниш за себе си и че ти имаш нужда да си с тях и да не си сам? А констатацията „Ще ми липсваш по празниците“? Каква констатация! Дали не е посочване с пръст „изоставяш ме!“, вменяване на вина, че Другия го няма, че е решил да бъде другаде?
Компенсираме неудовлетвореността си за близост през цялата година с форсиране на 5те дни в края й. И си обещаваме, че догодина ще бъде различна. Че ние ще бъдем различни. А можем ли?
Хубавите неща са прости
Хубав е простият жест да се усмихнеш на ватмана в трамвая и да му кажеш „Добро утро“. Освен хубав е и лесен акт на доброта. Не само на Коледа, а през цялата година. Хубава е простата дума „Благодаря!“. И ежедневната й употреба не я изтърква, а пълни съзнанието на казващия я с ясна мисъл за хубавите неща от неговия собствен живот, за които благодари. Благодяарящият човек може би ще ползва по- рядко „липсва ми…“ Хубаво е просто да сме добри. Да не очакваме, за да не се разочароваме. Да се радваме на живота и на Другите в него.
Отговор