Please Wait...

ЗА СИЛАТА НА ЕЗИКА 2

окт. 07 2019

Полезно, Психоанализа

СПОДЕЛИ:
Facebook

В три последователни статии искам да споделя опита, впечатленията и убежденията си около феномена на езика и неговата сила. За целта, в кратки резюмета, описвам три изключително показателни ситуации, в които ясно може да се види как езикът, използван на място, думата, казана на конкретния субект, имат изумително въздействие върху тези три деца. Избрах точно тези три ситуации, тъй като въздействието е на физическо, видимо за просто око, ниво. Реакциите настъпват толкова непосредствено след съприкосновението с езика, че е невъзможно дори за скептик да подложи на съмнение връзката с казаното.

ВТОРА КОЖА СРЕЩУ МАЙКАТА

Следващата ситуация е с участието на момче на 5години. Проблемите му започват на около 2 годишна възраст, близо 6 месеца след постъпването му в детска ясла. Оплакванията се изразяват в остър, силно дразнещ обрив, обхващащ целите стъпала на детето и глезените. Поставяни са различни диагнози – алергия, контактен дерматит, атопичен дерматит и пр. В крайна сметка лекарите се спират на една – невродерматит. Правени са множество курсове на лечение с кортикостроидни кремове, противоалергични препарати и хомеопатия. Симптомите на детето не се повлиават особено от леченията. Обострят се и отшумяват неочавано. Прави впечатление, че се появяват при някакъв вид промяна, при пътувания, при по- емоционални събития.

След дълга лятна почивка, прекарана само с майката и по- малкия брат симптомите се влошават. Обривите покриват целите крачета на детето. Следва нов курс лечение с кортикостроиди и противоалергични препарати. Състоянието на детето изглежда овладяно.

До момента, в който бащата настоява да изпрати сина си на село с родителите си. Следва бурно противопоставяне от страна на майката. Доводите й са, че братята не трябва да се делят, че там (на село) има гадни кучета, че няма лекар и аптека и ако детето се разболее… В крайна сметка бащата взема превес и детето заминава на село. Връща се след 3 дни. Изключително щастлив и доволен. Разказва на всички колко хубаво е било, но се старае майката да не чува. На нея разказва, че му е било скучно, че му е липсвала, как не е харесал кучетата… И отново е с обрив по крачетата. Родителите овладяват състоянието както до сега.

РАЗВРЪЗКАТА

След месец решават да заминат цялото семейство за въпросното село. Обривът на детето се появява моментално, в рамките на 3-4 часа. Майката най- накря разпознава страданието на детето си. Забелязва, че явно се случва нещо около заминаването за това село. След дълъг разговор със сина си тя най- после разбира, че детето се страхува от разликата в мненията им. Момчето не смее да има различно от майка си мнение. Не иска да я дразни и ядосва като харесва различни от нея неща. Майката отговаря „Разбрах, че се притесняваш дали това, което правиш и харесваш ще се хареса на мен. Но ние сме различни хора. Не е нужно да харесваме едни и същи неща. Всеки има право да прави каквото му харесва. Не е задължително и майка му да го харесва.“ На другата сутрин обривите вече ги няма. От 2 години не са се появявали.

КАКВО НИ ПОКАЗВА СИМПТОМЪТ?

Случаят е много показателен за едно трудно пуснато от майка си дете (все още не е сигурно дали майката го е пуснала изцяло, но поне му е дала някаква свобода). Желанието на майката да предпази и задържи детето си е толкова силно, че тя не му дава възможност да се отдели от нея. Той е роден, но оставащ си в утробата. Обривите показват точно това. Обривът е „втора кожа“, чрез която момчето се опитва да постави граница между себе си и майката. Когато тя успява да разчете знаците и ясно да постави граница между нейното тяло и тялото на детето, той вече няма нужда от симптома. Няма нужда да поставя граница, тъй като тя вече е изрязана ясно чрез думите на майката.

Интересен елемент в случая е ролята на бащата, който изключително деликатно, но твърдо поставя разделянето между майката и детето. Именно това му действие дава възможност на майката да осъзнае връзката между нея и симптома на детето си. Именно това установяване на дистанция дава възможност на детето да усети, че има право на собствени усещания извън връзката с майката.

Отговор

Delivered by