Каква заявка отправяте към Вашия психоаналитик? /Дисциплина Четене/
Текстът е представен през 2016та година на XVтия семинар на Българско общество за Лаканианска психоанализа като коментар на изречение в „Дисциплина Четене“.
„[Жената] не достига до задоволяване, което да е толкова присъщо, толкова съществено, толкова инстинктивно, както това от майчинството, толкова изискващо прочее, освен посредством линията на заместване. И това доколкото пенисът е най-напред заместител – бих стигнал до това да кажа фетиш – и детето също, от една известна страна, е след това фетиш. Ето пътищата, по които жената достига до, да кажем, нейния инстинкт и нейното естествено задоволяване.
Обратно, по отношение на всичко, което е в линията на нейното желание, тя се оказва свързана с необходимостта, която функцията на фалоса предполага, да бъде, до една определена и варираща степен, този фалос, доколкото той е самият знак на това, което е желано. […] Виждаме тук да се появява основата на това, което в осъществяването на субекта посредством желанието на Другия, можем да наречем нейното дълбоко Verwerfung, нейното дълбоко отхвърляне, в качеството си на същество, на това, чрез което тя се разкрива по един женски начин. Нейното задоволяване минава през пътя на заместването, докато нейното желание се проявява в един план, където може да достигне единствено да едно дълбоко Verwerfung, до една дълбока чуждост на своето същество спрямо това, в каквото е задължена да изглежда.“
Откъсът, който е продложен за коментар, се намира в главата “Означаващото, наклонената черта и фалоса”, в подтема “Кастрацията на Големия Друг”. Самият откъс е разделен на две части – първата част, говореща за задоволяването на жената, и втората – за женското желание. За жената има едно много специфично желание, а именно желанието да бъде майка. За него Жак- Ален Милер, в статията си Madre donna, казва: “Да се поставя този въпрос е в съответствие с етиката на психоанализата. Няма съмнение, че желанието да бъдеш майка у женския субект, когато това желание присъства, е с интензивност, която е несравнима с желанието да бъдеш баща при мъжа. И желанието да бъдеш майка заема съвсем различно място, тъй като у жената то е в директен контакт с кастрацията”.
На първо място смятам за необходимо да се уточни терминът “Verwerfung”, който е ползван от Фройд, а сетне и от Лакан в Семинар 5 “Образуванията на несъзнаваното”. Verwerfung означава отхвърляне, отклоняване или изтласкване. Фройд използва термина във връзка с детското отхвърляне на факта, че жените нямат пенис. Неприемането на този чисто анатомичен факт придружава жената през целия й живот.
Женското желание променливо, но в същността си е фиксирано към фалоса, а по- конкретно женското желание е насочено към това, което фалосът означава в смисъла му на означаващо. Още повече, за да може да представи себе си в позицията на това желано от Големия Друг, жената се стреми да постави себе си в позицията на фалос за големия Друг, да провокира желанието му.
Специфичното в жената е това, че тя носи в себе си една липса, която тя отхвърля и се стреми да компенсира. Нещо повече, жената прави дупка в езика, защото липсва означаващо, което да означи самата нея. Пиер Наво в статията си “Какво знае една жена?” обяснява позицията на Лакан по този въпрос, а именно, че той, Лакан, “изтъкава по този начин връзка между това, което не може да се каже – Жената (нещото, което не може да бъде означено, бел. авт.) – и това, за което жената не казва нищо – нейното наслаждение. Нещо, което сега е добре известно: това наслаждение, което Лакан определя не като допълнително, а като „извънредно“. С това той иска да каже, както сам Лакан уточнява, че има „наслаждение на тялото, което е /…/ отвъд фалоса“.
Липсата на жената е тази, която я движи напред заедно с желанието й. Тя се опитва да отхвърли своята липса, да я замени с нещо пълно, което да я превърне в цялостно същество, желано от Другия. В порядъка на това отхвърляне и заместване се подрежда майчинството, което успява да осъществи задоволяването на това специфично женско желание. От една страна, физически, майчинството попълва липсата на жената, а от друга й дава така желания фалос в лицето на детето. Става ясно, “Че желанието да бъдеш майка е в директен контакт с кастрацията при жената, нещо, което Фройд изразява като казва, че детето е заместник на бащата и че поради това, че няма фалос, дъщерята ще желае да има дете.”, казва Милер, отново в статията Madre donna. В позицията си на майка, жената успява да задоволи желанието си, като отхвърли женската си природа и я замени с “волята си за майчинство” (ЖАМ от “Медея, казано с половин уста”), и се подчини на тази воля. Като майка, жената изпитва удоволствие в своето тяло от даването на грижи за детето си, от разпознаването на нуждите му и откликването й на тях.
Ако следваме ЖАМ в описанието му на позицията на майката в Madre donna, забелязваме, че тя се доближава по-скоро до мъжката позиция. Майката е тази, която има и която дава.
В „Посрещането на детето. Законите на гостоприемството“ Даниел Роа ни обръща внимание, че „второто лице /на любовта/ отговаря на лицето на тези, които посрещат наистина детето – това е лицето, което е въплътено от майката, или лицето, което дава майчини грижи на детето. /…/ именно „майката“, която, отговаряйки повече или по-малко добре на потребностите на детето, бидейки едновременно присъстваща и отсъстваща, въвежда за своето дете измерението на нещо, което не е обект на потребността и от майката зависи дали да го даде или не. Именно това измерение, в което става дума да се даде нещо, което нямаме, е това, което Лакан предлага да наричаме любов и му дава следното определение: „Любовта е да даваш това, което нямаш“.
Т.е. майката е тази, която може да даде нещо дори, което няма, но тя е която дава. И в това винаги има известен риск тя да стане всемогъща или капризна за детето, т.е. изцяло от нея да зивиси дали да даде или не на детето любов. В позицията си на майка жената дълбоко отхвърля истинската си женствена същност.
Отново Жак- Ален Милер в статията Madre Donna коментира “Може би именно в майчинството се реализира при жената отказа от женствеността, като че ли женската позиция в чистотата на своята оскъдица се разкрива най-сетне като невъзможна да бъде поддържана. Майчинството като отказ от женствеността се вижда добре, когато бива придружено от отхвърляне на мъжа като съпруг /по-скоро партньор/, което е ключ към значителна част от разводите и което се проявява в често срещаното решение в днешно време, състоящо се за една жена в това да иска дете, изцяло отхвърляйки бащата; за да остане всемогъщият Друг на заявката, отказвайки закона, водещ до забременяване.”
Именно в това се крие ключа към разбирането на женския маскарад – ходи като жена, говори като жена, изглежда като жена, но всъщност е майка. В статията си “Медея, казано с половин уста” Жак- Ален Милер посочва какво са за психоанализата майката и съответно жената: “В психоанализата майката е тази, която има. Тя съответства на това понятие само доколкото е изобилна. От друга страна, една истинска жена, която може би съществува такава,каквато тя проблясва у Лакан, е тази, която няма – и която от това „нямам“ прави нещо. Оттук цялата специална близост, която тя поддържа с подобието.”
В българския език има много добър израз за това нещо – “мъжка майка”, буквално това е жена родила мъж, но поглеждайки под пластовете на буквалността, изразът означава, че тази жена ще издържи и ще понесе всичко, което й се наложи в името на детето, на което е дала живот. В името на фалоса, който е допълнил липсата й. Добър пример за това ни е дал Димитър Талев в романа си “Железния светилник” с образа на майката Султана. За нея той казва “за родното дете майката би жертвала всичко: свобода, пари, съвест, живот”, но в същото време ни показва и другата страна на жената, тази на Медея – Султана става причина за смъртта на собствената си дъщеря Катерина.
В етапа на Едиповия комплекс майката претърпява кастрация посредством забраната за инцест, наложен от бащината фигура. От пряк конкурент за майката бащата се превръща в единствения за детето човек, който се е изплъзнал на кастрацията. Детето разбира, че майката няма пенис, а бащата има. Майката е детронирана от позицията си на адресат на заявката на желанието. В позицията си на майка, жената не въплъщава фалоса, а го дава или не, така, че тя не е желана от Големия Друг.
На сцената отново трябва да се появи жената с нейната липса. За субекта е предизвикателство както преминаването от позицията на жена към майка, така и излизането от позицията на майка и връщането към позицията на жена. За да може жената да преоткрие своята женственост, тя трябва наново да признае липсата си. Да открие наново желанието си, което да настоява да бъде задоволено. Жак-Ален Милер използва персонажа на Медея, за да илюстрира именно тази двойнственост на женската природа. “Медея е тук,”, казва той, “за да ни покаже какво се случва, когато се появи сгушената в майката „жена“ – когато логиката на означаващото жена вземе връх над майка, когато кастрацията вземе връх над имането, което я маскира.” Легендата за Медея ни разказва как една майка извършва детеубийство в името на желанието на мъжа. А да преследваш желанието на мъжа не те прави нищо друго освен жена.
Отговор