Децата, кризите и играта
В моментите на криза, които в последно време са по- скоро поредица от кризи, най- уязвими са децата. Особено най- малките, които нямат толкова уверен достъп до езика, не са сигурни как да изразят какво усещат, не знаят как да се справят с вътрешните си бури. През последните две години се наложи да говорим и да обясняваме на децата за смъртта, за свободата, за войната. Едни трудни и за възрастните житейски теми. Постоянно се питаме как да говорим с децата?
Не е нужно да говорим. Можем да играем. Играта е най- естествения път за комуникация, общуване и учене в детска възраст. Играта помага с умения за социализация, личностно израстване, емоционално развитие и разрешаване на травми. Играта може също да се използва за диагностициране или определяне на причината за всяко детско поведение. В няколко статии ще разкажа за децата, кризите и играта.
Как работи играта?
Така наречената „свободна“ или „неструктурирана игра“ позволява на децата да разкрият своята уязвимост и тревоги, докато са увлечени от удоволствието на самата игра. Внимателното наблюдение как детето играе с играчки показва всички повтарящи се теми, които вълнуват детското съзнание. Те могат да са приятни, да показват желание за усвояване на нови умения, но могат да произтичат от травма или тревожност.
Когато детето работи с психолог, той следи за тези повторения и фиксации и напътства детето в играта така, че да му помогне да се справи с проблемите, пред които е изправено. Играта може също така да се използва и като по-директен подход към детето, за да научат отново поведения, отказани от детето (например, когато детето е отказало да говори в следствие на травма) или да променят тревожното поведение чрез езика на символичната игра.
За кой е подходяща играта?
Играта съпътства човек през целия му живот. Дори и да не си даваме сметка, като възрастни играем различни роли в животите си и в животите на другите. Играта е естествено човешко поведение. Разбира се за децата тя е водеща дейност в ежедневието. Именно за това най- добре през игра могат да се подкрепят деца на възраст 3 – 11 години. В тази възраст знаците на тревожност, проблеми с интеграцията или страх са най- ясно разположени в свободните игри на детето.
Какво целим с играта?
Целите на играта са различни и многопластови. Преплитат се една в друга, обикалят около себе си, въобще държат се като на игра. 🙂 Основно можем да говорим за обучителни и терапевтични цели на играта. Обучителните игри позволяват на детето да усвои различни нови умения, да вмести субекта си в социалните норми, да разпознае и овладее емоциите си…
Терапевтичната игра помага за управляване на гнева, подобряване на самоконтрола, оценка на собствените възможности. Освен това е начин за справяне със страха, тревожността и депресията, както и да подобри уменията за решаване на проблеми.
Кои игри са най- подходящи?
В зависимост от възрастта и предпочитанията на детето се избира и подходящата игра. Децата много се вълнуват от движението на собствените си тела и основно условие за приятна и успешна игра е да имат пространство около себе си. Подходът към играта е различен и спрямо нуждата на детето.
Дали ще развиваме вербални умения, или ще работим върху артикулацията, дали ще използваме играчки, за да разкажем историята на някоя травма, е определящо. И именно в това се крие тънкостта на играта, която психолозите учат дълги години. Все пак има игри, които могат да се ползват и от обикновени възрастни, а не само от белите еднорози психолозите. 🙂
Ето ги и тях!
Игра с топка– Хвърлете топка наоколо и когато детето я хване, трябва да каже сподели нещо, което го прави щастливо или тъжно. Вариант е и да се подава топката и хваналия я да разказва. Това въвлича и в диалог.
Игра с кукли– Оставете детето да си играе с кукла, за да видите какво е поведението му. Често в тази игра може да се види как детето е третирано от другите според начина, по който те се отнасят към куклата.
Игра на телефон – Дали ще ползвате телефон- играчка, дистанционното на телевизора или каквото и да е друго нещо, означаващо телефон няма значение. Зависи изцяло от наличните ви ресурси. Възрастният може да задава въпроси към детето по телефона. То самото изпитва по-малък натиск от въпросите, защото има нещо по между ви – така наречения телефон. Правилото на играта е, че ако се чувства неудобно, може да затвори. Тази игра освен да дава информация за детската тревога, помага на детето да разпознава и постява личните си граници.
Игра с магическа пръчка– Дайте на детето „вълшебна пръчка“, с която може да си сбъдне три желания. Обикновено трите желания са израз на нещата, които вълнуват и тревожат детето в настоящия момент. Подгответе се поне да нарисувате заедно желанията осъществени.
Игра с балончета– Направете сапунени мехурчета и оставете детето да тича наоколо и да ги пука. Това е чудесен начин да предложите на детето облекчаване на стреса и напрежението в тялото.
Блокиране – Помогнете на детето да освободи гнева, като изградите стена или кула от дървени кубчета и след това позволете на детето да хвърли топка, за да ги събори.
Игра на унищожение – Още едно упражнение за освобождаване на гнева, дайте на детето стар телефонен указател, рекламни брошури, каталози и му позволете да изтръгва страници, да ги мачка и да ги изхвърля.
Метафорна игра– Дайте на детето кош, пълен с играчки, и го помолете да избере тези, които представляват всеки член на семейството. Тази игра ще ви разкрие какво мисли и чувстват за семейството си.
Игра на кукла– Момчетата също играят на кукли ;-). Позволете на детето да играе с кукли. Постройте им къща заедно. Помолете детето да изиграе различни ежедневни сценарии, като време за лягане, време за хранене, време за игра и т.н., за да добиете представа за семейната динамика в детската главица.
Игри за самоконтрол – Игри като „Саймън казва“ помагат на детето да се научи на самоконтрол, както и умения за слушане и внимание.
Стратегически игри – Игри като шах, Дама, Не се сърди човече, дават добра представа за това как детето се справя с конфликта. Освен това помага да се развие самоконтрол и способност да се мисли за последствията.
Настолни игри – Игри като Монополи, например, са чудесни за изграждане на отношения. Те също така помагат да се научат децата как да се справят с неочаквани загуби, които не могат да бъдат избегнати.
Ако забележите нещо тревожно в играта на детето си не се колебайте да потърсите помощ от детски психолог!
Отговор