Истината и нищо друго, освен нея
Amicus Plato, sed magis amica veritas.
“Платон ми е приятел, но истината ми е по- скъпа.“ Думи, приписвани на Аристотел. Коя е тази, по- скъпата истина, за която ни говори той? Субективната истина на индивида? Приеманото за истина от болшинството? Истината в интерпретацията, която правим, чувайки истината на другия? Истината и само истината. Но тази истина няма ли винаги поне две страни? Когато двама гледат един и същи знак, единия вижда 6, а другия 9, чия истина е по- скъпата?
Лакан в Телевизия казва, че винаги говори само и единствено истината или поне тази част то нея, която е възможно да бъде казана.[1] Това очертава две истини. Истината която може да се каже и тази, която не може да бъде изказана. Тази, втората, тя се приплъзва по ръба на реалното и носи тревогата. Неизказаната истина, нехваната от символното, се крие в тайните, в подозренията, в съмненията, в симптомите на тялото, което казва това, което се изплъзва от езика. Точно там, по този ръб, се събужда тревогата, там реалното пробива пелената, с която го обвива въображаемото, там е мястото на тревогата.
Истината е и избор да се повярва в избраното за Истина. В този смисъл истината е действие и като такова има и противодействие и посока. Преди време, в началото на конфликта в Украйна, руски журналист бе споделил в социалните си мрежи осъзнаването защо баща му продължава да подкрепя политическия режим, въпреки очевидната истина за военни действия. Да признаеш, че си вярвал в неистина толкова дълго време е като да признаеш, че си я изричал и лъгал не само себе си. Да се признаеш за лъжец е често непоносимо. Сякаш истината има своя собствена етика. Тя се изменя и извива, но винаги излиза гола от кладенеца и това е смущаващо.
В една от книгите си Робин Хоб[2] бе написала „Да гледаш как истината изтича от човек е като да гледаш как кръв изтича от рана. Еднакво смущаващо е.“ Дали погледът не е това, което посочва, улавя, разобличава тази убягваща на думите истина? Или същата тази успява да се изплъзне и от него, като се скрива в „петното“ в картината[3], в сляпата точка?
В началото на 11ти семинар при разискване на темата дали психоанализата е наука, или клони към религия се отличават две думи – търсещи и откриващи.[4] Науката търси истина – тази за ДНК или пък тази, че (все пак) Земята е кръгла. Психоанализата открива истината – онази субективната, личната, означаващата. Тази истина, която убягва на езика, кара тялото да говори със симптоми и отключва тревогата.
*** Текстът е резултат от работата в картел по темата на конгреса на Новата Лаканианска Школа през 2026 „Вариации на истината“ и е публикуван в блога към конгреса.
[1] Lacan, Jacques, 1990, Television, W.W. Norton & Company, New York- London
[2] Robin Hobb, 2003, The Tawny Man Trilogy, Fool’s Fate, Voyager/HarperCollins
[3] Lacan, Jacques, 1981, The four fundamental concepts of psycho-analysis, W.W. Norton & Company, New York- London
[4] Lacan, Jacques, 1981, The four fundamental concepts of psycho-analysis, W.W. Norton & Company, New York- London
Отговор