Please Wait...

Истинска история: спри порока

сеп. 24 2019

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

С много голяма благодарност за искреността и смелостта на един от клиентите ми, публикувам неговата лична история за пътя, който заедно продължаваме да вървим.

Защо е важна работата със специалист

Има моменти в живота на човек, когато единственото нещо, от което има нужда е просто някой да подходи с разбиране към самия него…
Може би точно в такъв момент попаднах на моя психолог Доника…
Бях загубил представа за реалността, психиката ми беше смачкана.
Няколко години след като бях загубил най-добрия си приятел, който ме изостави, точно когато ми беше най-трудно, трябваше да загубя и човека когото обичах, защото порочният начин, по който живеехме тогава, беше застрашил живота й…
За всичкото това нещо ми трябваше някой, който да говори на моя език, а знаех, че това не могат да бъдат нито родителите ми, нито приятелите ми, нито роднините ми, от които дълги години бях крил, какво всъщност се случва с мен…
За съжаление бях добър, бяха ме подучили да съм толкова добър, че да не будя подозрение в никой, че употребявах…да точно така, употребявах онези субстанции, на които днес им викат „синтетична дрога“…
За съжаление, когато разбереш, че имаш проблем, всичко ескалира в психиката и това може да е пагубно, ако човекът срещу теб тръгне с упреци, както помня, че баща ми реагира първосигнално и едва ли не се отрече от мен, защото му беше трудно да го приеме…
Помня как си счупих телефона и не излязох три дни на работа и как по някаква случайност долу пред блока ми ме чакаше служител от фирмата, в която работя, който ме попита „Какво ти е?“. Не сметнах за нужно да лъжа, а направо разказах…
Една седмица след това, аз имах отпуска от 1 седмица и препоръка от шефъ на фирмата, в която работя, да отида при Доника и да направя първата си среща с нея. След едно голямо конско и внимателно отношение към мен, моя шеф успя да ме убеди, да отида при нея, като я похвали, че му е помогнала в една негова битка в личен план…
Разбира се аз отидох резервиран, подготвен за поредното конско от нейна страна и готов с доводите си, защо съм тръгнал по този път, защо не съм се отказал на време и най-същественото, че вече съм се осъзнал за своя избор, като разбира се, аз усещах, че имам нужда да споделя това мое състояние, защото вътрешно знаех, че това ще ми помогне…
Объркването ми беше пълно, когато седнах на удобния диван, а срещу мен забелязах позитивен и усмихнат човек, който не приемаше с неохота всичко, което му споделях, че дори намерих разбиране, когато обяснявах за неща, които близките ми и приятелите ми не успяваха да вникнат по смисъл (поне не този, който аз влагах в мислите си тогава), като по този начин се отпуснах да споделя „себе си“ (ако мога така да се изразя)….
Работата с Доника ми даде ясната представа, колко полезно е да има човек срещу теб, който да може да те разбира, да те насочва и фокусира мислите ти в правилната насока, като не ти ги налага „агресивно“, а те кара сам да стигнеш до тези свои изводи сам за себе си…Не неглижира причините, които са ме подтикнали към този начин на живот, а напротив опитва се да им придадем важност (защото работим в екип), за да можем да работим с тях, като по този начин по-лесно да се справим с вътрешната битка вътре в мен, която ме е провокирала към този начин на поведение/живот…

И. И.

ПП: Една от важните стъпки при отказването ми беше именно работата с човек, който може да ме разбере, какво ми се случва и да работи с мен, защото самото желание за отказване не стига, ако не усещаш подкрепата и разбирането от които имаш нужда…

Отговор

Delivered by