Емоционалната болка – от къде идва и какво да я правим?
Човешките същества разполагат с 6 вродени емоции още с раждането си – радост, страх, гняв, тъга, отвращение и изненада. В течение на живота си си отглеждаме и придобити такива като любов, раздразнение, разочарование, съчувствие и т.н. В зависимост от характерите ни, начина ни на живот, възпитанието, което получаваме, образованието ни, ние даваме израз на емоциите си по различен начин и с различен интензитет на реакциите си.
Децата реагират първосигнално при усещането на дадена емоция, за разлика от възрастните, които предполагаемо имат вече изградени механизми за задържането им. Например при вида на стридата едно дете би се намусило и отказало да я изяде, докато възрастен би подтиснал отвращението си и би опитал, било то от интерес или, за да не засегне домакинът, поднесъл му стрида на вечеря. Това, с което еднакво трудно се справяме и децата, и възрастните е емоционалната болка.
От къде идва тя?
От една страна логично е да идва от негативните емоции – тъга и страх. Гневът води болката до нас индиректно, като ни изтощава, поставяйки ни в режим на постоянно нападение. Любопитно е да погледнем и от друга страна. Дали положителните емоции не ни причиняват също емоционална болка?
Да вземем например радостта. Радваме се на неща, които получаваме, а най- вече, когато не сме ги очаквали. Тогава радостта ни е искрена, чиста и неподправена. Радваме се, когато успеем да постигнем цели, които сме си поставили. Но тогава радостта бързо се измъква между пръстите ни и ние хукваме да гоним следващата си цел. Някак изглежда като да е доста ефимерна емоция, радостта, и тръгвайки си от нас ни оставя една празнота, която бързаме да запълним със следващия ни обект на желание или следваща цел.
Изненадата и вълнението от нея също ни носят щастие за кратко. Като деца, които са открили любопитна играчка в шоколадовото си яйце, но след като я сглобим и си поиграем отново остава празнота, която бързаме да запълним с още нещо.
Същото е и при придобитите емоции. Отишлата си любов ни причинява точно толкова силна емоционална болка както и непреодолимата омраза към човек, който смятаме, че ни е наранил.
Горе долу изяснихме от къде идва емоционалната болка – от емоциите. Сега да видим как да я тълкуваме и какво да правим с нея. В общия случай емоционалната болка е свързана с отхвърлянето. Дали от това, че ние отхвърляме нещо (за справка примера със стридата J) или ние сме се почувствали отхвърлени, болката си е болка и боли. Изследвания с ядрено- магнитен резонанс показват, че при усещането за отхвърляне в мозъка ни се активират същите зони, които са активни и при усещане за физическа болка, т.е. емоционалната болка не е проява на слабост и липса на характер. Емоционалната болка е реалност. Както посочих по- горе, всеки се справя с емоциите си и показването им по различен начин. Съществува така нареченото явление “психосоматика”, което е обект на изследване и проучване от много психолози и психоаналитици, при което физическото ни тяло страда реално в следствие на нарушени психически процеси като например задържани и необработени емоции. Тези нарушения се проявяват като физически симптоми и към емоционалната ни болка се добавя и физическа такава. Фройд, например, по този път открива феноменът на женската хистерия и развива психоанализата като наука и път за облекчаване на страданието на пациентите си.
Как да се справим с болката, причинена от емоциите ни?
Има различни начини, като всеки един индивид открива своя верен. Общото правило? Обичайте и уважавайте себе си и нуждите си. Понякога болката просто се преболява тихо и се облекчава с времето като се осамотим и правим любими за нас неща – четене, филми. Особено, когато чувството за отхвърленост не е толкова осезаемо. Но понякога не става така и тогава търсим други начини, с които да се справим – шопинг, излизане с приятели и т.н. Ако пътят на йога или този на дзен будизма е вашият, за да се изправите след емоционален срив, вървете го смело. Ако екстремните спортове ви вадят от добре тапицираната дупка на самосъжалението, практикувайте ги! Но това е нож с две остриета – тези начини водят до пристрастяване. Всички можем да посочим примери на познати, които са посегнали към алкохол и наркотици в следствие на тежки емоционални моменти в живота си.
При справянето с емоционалната болка ключът е в баланса.
Това е нещото, което трябва да търсим. В повечето случаи имаме нужда от помощ в този ни стремеж към равновесие. Не се колебайте да потърсите помощ, когато усетите, че не се чувствате стабилни! Дори и само един спокоен разговор с обективен събеседник е в състояние да облекчи емоционалната ни болка и да ни отвори нови хоризонти в търсене на житейското равновесие, което да ни прави по- щастливи, по- уверени, по- успешни.
В практиката си се срещам ежедневно с емоционалната болка и с уникалните начини на хората за спрявяне с нея. Не се колебайте да потърсите подкрепа от специалист в случаи на тежки житейски ситуации и затруднения!
Отговор