В три последователни статии искам да споделя опита, впечатленията и убежденията си около феномена на езика и неговата сила. За целта, в кратки резюмета, описвам три изключително показателни ситуации, в които ясно може да се види как езикът, използван на място, думата, казана на конкретния субект, имат изумително въздействие върху тези три деца. Избрах точно тези три ситуации, тъй като въздействието е на физическо, видимо за просто око, ниво. Реакциите настъпват толкова непосредствено след съприкосновението с езика, че е невъзможно дори за скептик да подложи на съмнение връзката с казаното. Психоанализата работи именно в това поле, разположено между езика и тялото. Подкрепя субекта да приеме своите затруднения и да се научи да живее с тях.
МОМЧЕТО, КОЕТО ИСКАШЕ МАЙКА СИ
Момченце на 2 години и 8 месеца има хронични проблеми със запек. Проблемите започват още от 3 ден след раждането му. Родителите са опитали всичко възможно – от традиционни медикаменти, през хомеопатия, масажи, хранителни режими и какво ли не още. Проблемът се решава само временно. Детето има проблеми и с регулиране на нощното задържане, както на фекалии, така и на урина. Стига се до ситуация, в която момчето дефекира единствено през нощта, в дълбок сън. Има затруднения и в проговарянето.
Извън тези теми, момченцето е изключително живо, любопитно, обичливо и лъчезарно дете. Силно привързано е към майка си и по- големия си брат.
АЗ СЪМ ТИ МАЙКА
Тревогата на майката около проблемите с изхожданията силно ескалира около тръгването на детето на детска градина. Следва абсолютен бойкот от страна на детето за ходене до тоалетна. След няколко безсънни нощи и доста силно напрежение в семейството детето се събужда в 4,30ч сутринта. Влита в спалнята на родителите си с крясъци „Искам майка си!“. Майката реагира по един особен начин. Тя чува детето. И го чува истински. Разбира вика му като „Искам да си ми майка“ и отговаря. Без гняв и упрек за ранния час на събуждане тя отговаря на детето „Аз съм ти майка. Нямам друг избор. Аз съм те родила. Аз съм ти майка, а ти си мое дете.“ След 30 минути детето доброволно отива до тоалетна. Без скандали, плач и драма. От тогава няма проблеми и тоалетни инциденти.
В този случай ясно се вижда нуждата на детето да чуе майка си, която потвърждава, че му е майка. Интересен е въпросът защо това дете е започнало толкова рано с проблемите със запека. Ако останем в светлината на заглавието на статията „За силата на езика“ можем да се позовем на друга реплика на тази, същата майка по време на раждането на детето. Тя е казала „Докторе, това е същото като предишното!“.
НЕДОРАЗУМЕНИЯТА В ЕЗИКА
Майката е искала дъщеря и без да иска е означила сина си с една несигурност около това дали той е истински нейно дете, дали тя е истински негова майка. Това не му е дало възможност да отдели нещо от себе си и да го принесе в дар на майката. Просто защото тази майка е била несигурна. След силната заявка на детето за желанието му тя да му бъде майка, тя за щастие го чува. Дава му ясен знак и дума за това, че тя е неговата майка и не би било възможно друго. Означава го като неин син. Това дава възможност на детето да се впише в символичния порядък и да се избави от болезнения симптом на тялото.
Отговор