Насилието е задоволяване на нагона на смъртта
Текстът е представен в Рубриката Дисциплина ЧЕТЕНЕ, като коментар на изречение, предложено от Рафаел Монтагю на 39ти семинар на БОЛП. Темата бе „Преносът: обвивката на скръбта“.
„Насилието е задоволяване на нагона на смъртта. И тук можем да отбележим, че противникът на Ерос в мита, с който си служи Фройд, противникът на любовта не е омразата, а смъртта, Танатос. Тук трябва да разграничим насилието от омразата. Омразата и любовта се намират от една и съща страна. Това дава право на Лакан да говори за hainamoration [омразобич], дума, която пожъна голям успех. Любовта, както и омразата, са начини за емоционално изразяване на Ероса.“
Деца насилници,
Заключителна реч от 4-ия Работен ден на Института за детето,
Жак-Ален Милер
Към коментарът на откъс, предложен от Рафаел Монтагю, реших да подходя както Жак-Ален Милер предлага в същата статия, а именно просто и без да съдя идващите мисли и асоциации. Първата такава бе със случаите на прояви на насилие от юноши към възрастни, които в момента получават голям обществен отзвук в България. Това, което прави ярко впечатление в тях е, че юношите не се свенят да го правят публично, дори сякаш публичността ескалира интензитета на агресивната проява. Следващата ми асоциация бе в посока на късата обществена памет. Преди години имаше също толкова фрапиращ случай на две девойки, пребили униформена полицайка и откраднали служебното й оръжие в голям български град. Сякаш всеки път, когато се срещнем с юношеското насилие го приемаме като инцидент и бързаме да го забравим старателно. Третата ми мисъл бе за един случай от моята практика за двама братя на прага на юношеството си, които биеха системно майка си, която ги отглеждаше сама. А при въпрос защо го правят, малкият казва „Защото така“, а големия му брат го поправи „Не отговаряй така на жената! Не се казва „защото така“, а защото мога“. Тези три асоциации ме предизвикаха да прочета отново и по- внимателно два текста на Жак- Ален Милер, а именно Деца насилници (1), от където е откъса, който коментирам, и В посока на юношеството (2). Другият ориентир в работата ми е статията на Филип Лакаде „Как да разбираме феноменът на насилието у младите хора (3).
Симптом ли е насилието при детето и защо? Дали появата на насилие е свидетелство за липса на заместване на наслаждението? Симптомът се определя като отговор на едно отказано наслаждение. Но ЖАМ обръща внимание, че насилието при детето не е симптом, то е дори обратното на симптом. То не е резултат на изтласкване, а по-скоро знак, че изтласкването не е проработило. Насилието при детето не е заместител на нагона, то е нагонът към смъртта в действие. Омразата е от страната на Ероса, тя е всъщност една много силна връзка с другия, тя е една значима социална връзка. Насилието е от страната на Танатос. (1)
Детето насилник е това, което чупи и намира удоволствие в в акта на насилие. Тогава какво е наслаждението, което е в действие тук? Случаят на двете момчета, за които споменах в началото ми напомни, че има насилие без защо. Насилие, което е причина само за себе си, което е наслаждение само по себе си. Едва по- късно можех да търся причината, наслаждаването-в-повече, което е в основата на желанието за насилие, а именно думите на напусналия ги баща, че „те ще останат завинаги неговите силни бойни момчета“. За това говори и ЖАМ, че в дискурса на обкръжението, забелязваме, че на детето може от много рано да му бъде отредено мястото на насилника, на чупещия; аналитикът ще му позволи тогава да се дистанцира от означаващото, което му е отредено от Другия. (1)
Как се стига до тези крайни проявления на насилие от юношите?
Юношите понасят в пълнота упадъкът на патриархата. Естествените ограничения на патриархата са нарушени от дискурса на науката. Този дискурс, който доведе до манипулирането с възпроизводството, който доведе до това, чрез различните джаджи за комуникации, че предаването на знанието и уменията, по един генерален начин, се изплъзват на гласа на бащата. Правилата и изискванията които учеха как да бъдеш мъж или да бъдеш жена сякаш отстъпват на предоставянето на този избор на самия субект. (2)
Заявката за уважение и забелязване на юношата днес е несвързана с Другия: никой не знае кой би могъл да я удовлетвори, след като въпросът за Другия, към който е отправена, остава неясен. Това изглежда една празна заявка, израз на един фантазъм: би било добре да си уважаван от някой който е за уважение. Но тъй като не се уважава нищо и никого се намираш в недостиг на уважение и към себе си. (2)
ЖАМ обръща внимание, че насилието, може да бъде от параноичен порядък, но може да е и от хистеричен порядък. Поставя го в хистеричен порядък, когато в него откриваме заявка за любов или оплакване от липса-да-бъде (manque-à-être), т.е. когато то се намира в регистъра на Ероса. В регистъра на Ероса насилието на детето е заместителят на не-случилото се задоволяване на заявката за любов. (1)
Филип Лакаде се обръща към Лакан, който локализира агресивното намерение в субективното „желание да каже“, което не е постигнало успех да бъде казано на Другия в диалектиката на значението. Там, където речта се предава, където значението отпада, се отваря място за насилието. (3)
ЖАМ ни напомня, че нагонът в неврозата е нагон, нежно артикулиран към обекта а. Обекта а като обект на нагона отбелязва мястото на реалното, но не и порядъка на реалното. Нагонът е нежен нагон, нагон цивилизован, култивиран от обекта а, кръстосан с езика. В „деликатното преминаване“ на юношеството, където сексуалността прави дупка в реалното, субекта е изправен пред „несигурността в езика“ и пред момента, в който реалното на тялото се проявява по неописуем начин. Тук има едно прекъсване на тялото в реалното, което се проявява като скъсана верига. За юношата това е криза на езика, отправен към Другия. Това е начина, по който можем да разберем изблиците на насилие, независимо дали срещу друг или срещу себе си, като знаци на склонност към агресия. (3)
Както сексуалността прави дупка в реалното, субектът трябва да се справи и с дупката в познанието. Когато субектът на юношата, в неговата алиенация от означаващото, се изправя срещу тази дупка в означаващото се появява прекъсване със означаващата верига. Следва нахлуване на смъртоносно наслаждение, което често преминава в преминаване към действие, въвличащо тялото. Много млади хора използват езика и означаващото по начин, който вече не е управляван от режимът на бащата – този на артикулацията – а по- скоро от правилото на обектът а в неговата версия на наслаждение-в-повече (plus-de-jouir). Това може да бъде чуто и видяно в тяхното разбиране за начин на живот. Тези модели на принадено-наслаждаване са все повече диктувани от пазара. Желанието да имаш каквото другите имат, да си с най- модерния телефон, да имаш много гледания и лайове в социалните мрежи показват как някои млади хора използват нагонни обекти като погледът и гласът, за да могат да получат „да бъдеш видян и да бъдеш чут“. Заради трудността да се артикулира с езика, тялото на субекта се завързва за нагонния обект в игра в погледа. Това показва важността за юношите да правят себе си видими, но също и заявката за уважение. (3)
Да бъдат забелязани, да са важни е една от най- големите нужди на юношите. Те обаче са изправени пред игнорирането на възрастните. Често се случва възрастни да подминават неприемливи социални прояви на младите хора. Възрастни, които отказват да се отнасят към тях като към деца, но и не ги приемат за равни, вече възрастни. И тогава юношите се бунтуват. Измислят свой собствен сленг, които възрастните не разбират, събират се в групи, проявяват агресия, измислят собствени правила.
Библиография:
- Милер, Жак-Ален „Деца насилници“, TLR4 2018 – https://sbpl.bg/168/detza-nasilnitzi-zhak-alen-miler/
- Милер, Жак-Ален „В посока на юношеството, TLR4 2018 – https://sbpl.bg/41/v-posoka-na-yunoshestvoto-zhak-alen-miler/
- Лакаде, Филип „Как да разбираме феноменът на насилието у младите хора“, TLR4 2018
Отговор