Please Wait...

Ненаситното желание е същността на човека

окт. 04 2022

Полезно, Психоанализа

СПОДЕЛИ:
Facebook

Текстът е представен в Дисциплина Четене на VІ СЕМИНАР НА БЪЛГАРСКО ОБЩЕСТВО ЗА ЛАКАНИАНСКА ПСИХОАНАЛИЗА. Темата е „Желанието и неговата кондензация“.

„…ненаситното желание е същността на човека“..“загадъчната формула на Спиноза“ (която) „оставя отворен въпроса за знанието дали това, което ние желаем се смесва или не с това, което е обект на желанието ни“ (Семинар IV, Жак Лакан)

В Семинар VI, Жак Лакан говори за желанието и неговите интерпретации. Той говори за ненаситното желание като основна характеристика на всеки човек, облягайки се на тезите на философа Спиноза. Задава и въпроса, отнасящ се до знанието дали това, което желаем е желаното, дали това, което приемаме, че желаем е обекта на нашето желание.

Лакан обяснява същността на желанието като един парадокс. Желанието е това, което е вътре в нашата субективност. То е най- субективната част от нашата същност. От друга страна желанието е това, което се противопоставя на субективността и я игнорира. Именно в това може да се откриe парадоксалната му същност.

В статията си „Другия без Друг“, Жак- Ален Милер илюстрира желанието в контекста на Семинар VI на Лакан. Той ни разкрива двата пътя, пред които е стоял Лакан. От една страна е бащината метафора, а от друга – пътят на желанието. Лакан се насочва към пътя на желанието, което Жак- Ален Милер не поставя под съмненеие. Желанието дава име на голямата диаграма, която ние познаваме като Гарафа на желанието.

Лакан поставя основите на семинара „Желанието и неговата интерпретация“ още в в статията си „Насока на лечението“, където той отправя препоръка към аналитика желанието да бъде приемано буквално. Желанието се формулира посредством неговата метонимична характеристика, която му позволява да замести „липсата-да-бъдеш“, т.е. желанието е приравнено с липсата, със S/(A). Желанието е липсата, която не позволява осъществяването на една финална метафора, водеща до окончателно означаване.

Във връзката, между субект и обект, където субектът е преформулиран обект, Лакан ни посочва фантазма. Тази връзка можем да открием в несъзнаваното желание. В Семинар VI фантазмът е представен пред очите ни като основен, като връзка между субекта с обекта, неподвластен на връзката със знанието. На съзнателно ниво, там, където е познанието, съществува хармония между субекта и обекта. Желанието, за което говори Лакан в „Желанието и неговата интерпретация“, в самата си същност е диференцирано от реалността. Това желание е несъзнавано. Обектът на желание не е част от реалността. Този обект получава името „малко а“ и е вписан във фантазма. Това е обектът „малко а“, който се изплъчва на бащината метафора и не допуска окончателното означаване.

Още Фройд установява, че Името-на-Бащата не е в състояние да приеме в себе си цялото наслаждение. Именно това, което му се изплъзва, Лакан обяснява като наслаждение-в-повече.

Несъзнаваното желание винаги е част от фантазма, от наслажденията. То е също толкова перверзно спрямо нормите, както и самите фантазъм и наслаждение. Наслаждението никога не е на мястото, харесвано от символичния порядък. Желанието е също толкова перверзно.

Семинар VI на Лакан завършва с перверзията. Тя представя протипоставянето на желанието срещу символичния псевдо-порядък. В него Жак Лакан се опитва да покаже връзката между желанието и наслаждението.

Жак- Ален Милер казва за Семинар VI, „че това е един кръстопътен Семинар – bivium, където два пътя са били отворени за Лакан. Ясно е, че той не е последвал този на Името-на-Бащата, а този на желанието, който го е довел да вземе под внимание наслаждението.“

Отговор

Delivered by