Please Wait...

Фиксация и повторение в случая „Дора“ на Фройд

юни 09 2022

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

По- долният текст е резултат от усилената работа по темата за Фиксацията и Повторението от гледна точка на психоанализата. Беше представен на 32 семинар на Българско общество за лаканианска психоанализа, и е прекрасен пример за ефектите от „работа заедно“.

С големи благодарности към колегите ми Цветелина Иванова и Ангел Ангелов!

КОМЕНТАР

Това е тъкмо този най-далечен образ, до който Дора достига от ранното си детство (нима всички ключове не са попадали в ръцете на Фройд, дори в прекъснатите случаи като този?): това е Дора, вероятно още малко дете/infans, която суче левия си палец, докато с дясната си ръка дърпа ухото на брат си, по-голям от нея с година и половина (стр. 20 и 47).[1] Изглежда тук имаме въображаемата матрица, от която са произтекли всички ситуации, които Дора е развила в живота си – истинска илюстрация на теорията, която тепърва предстои да се появи в работата на Фройд, за автоматизмите на повторението. Оттук можем да преценим какво означават за нея сега жената и мъжът.[2]

„Симптомите на болестта [на хистерията] не са нищо друго освен сексуалната активност на пациента“. С този цитат от Фройд Véronique Voruz започва своята статия „Лаканианският прочит на Дора“, публикуван в сборника „Късният Лакан“.[3] Разгледана в тази си светлина, психоанализата на Дора, дори и незавършена, дава всички ключове към превода на симптома, към това, което иска да ни каже говорещото тяло на Дора.

В своя аргумент към конгреса Александър Стивънс се позовава на „Завършеното и незавършено психоаналитично лечение“, където Фройд въвежда връзката с ранните либидинални прояви с фиксацията.[4] В случая Дора ясно може да се открие точно този момент на травматизма на фиксация. Фройд свързва фиксацията с една повтаряща се специфична либидинална черта, свързана с травматичност. С други думи фиксацията се случва при сблъсък с реалното. В случая на Дора, откриваме тази среща с реалното в „случайните поощрения на детската сексуалност“. Травматичното идва от абсолютното наслаждение в тоя момент, негата, усещането за пълно спокойствие и отпускане, което Дора ще продължава да търси през целия си живот. Дали това не е моментът на това Едно на наслаждението, на първата среща с него, което белязва търсенето на субекта през целия му живот? Е ли това водещото при Дора във връзката ѝ с оралния обект, която може да се проследи в палитрата на телесните ѝ симптоми?

Бурното нахлуване на оралния обект се разпознава и в повторенията на ниво automaton при Дора. В този ранен инфантилен спомен можем да открием и веригата от означаващи. Най-ранната: двойката „мъж, жена“, отношението между тях и последващите явни идентификации на Дора с мъжете в живота ѝ – бащата, Г-н К… Въображаемата идентификация с брат ѝ се открива в сцената от предложения за коментар текст, която е показателна за частичния орален нагон и обхвата му, изразяващ се във всичките ѝ физиологични симптоми – афония, кашлица, катар. Силната ѝ идентификация с баща ѝ се разкрива във възприемането на неговия образ на болен. От съвсем малка Дора възпроизвежда симптомите на болестта му. По този път бихме могли да проследим и живия ѝ интерес към начина, по който баща ѝ задоволява любовницата си, въпреки импотентността си. Интересен момент в “Представяне на преноса” [Intervention sur le transfert] е тезата на Лакан, че за да разпознае своята женственост Дора трябва да приеме своето тяло. [Pour accéder à cette reconnaisance de sa féminité, il lui faudrait réaliser cette assomption de son propre corps][5]. В противен случай тя е обречена на функционалното раздробяване, което съставя нейните конверзионни симптоми [... faute de quoi elle reste ouverte au morcellement fonctionnel…, qui constitue les symptômes de conversion].[6] Нейното единствено средство за да получи този достъп е чрез първоначалното имаго, което ни показва, че единственият път за нея към обекта е чрез мъжкия партньор. [Or pour réaliser la condition de cet accès, elle n’a eu que le seul truchement que l’imago originelle nour montre lui offrir une ouverture vers l’objet, à savoir le partenaire masculin…][7]

Привлекателността на оралния нагон за Дора създава трудност за нея да разпознае собствената си генитална сексуалност. Именно това затруднение би могло да се разпознае като причина за буйното ѝ противопоставяне срещу идеята, че би могла да е обект на сексуално желание от мъж.

Малко по-долу от откъса, предложен за коментар в Écrits, можем да открием отговор за тези идентификации, а именно „както е вярно за всички жени… проблемът ѝ [на Дора] е да се приеме като обект на мъжкото желание…“ [Aussi bien que pour toute femme …, le probléme de sa condition est au fond de s’accepter comme objet du désir de l’homme][8]. Остава една скрита страна на повторението, а именно повторението от страната на tuché. Аutomaton е повторението, подчинено на символичния порядък, а tuché е нахлуването на реалното, случайната среща отвъд смисъла. Къде е това повторение отвъд смисъла? Какъв е принципът на това повторение, което сякаш се случва случайно? Може ли да разглеждаме тези симптоми и като повторението на смисъла automaton, но и като повтарящото се реално tuché?

В случката на езерото от случая на Дора можем да открием още една явна илюстрация на повторението, там където означаващите „жена“ и „мъж“ се намесват. Невъзможността на Дора да разпознае себе си като обект на желанието на един мъж, я подтиква към действие като удря шамар на г-н К.

Шестнадесетгодишната девойка остава сама с г-н К. край езерото. Той подхожда към нея с желанието си на мъж, започващ с думите „Нищо не получавам от жена си“. В този момент Дора го зашлевява и си тръгва. От този момент нататък тя е категорична, че всички отношения  с г-н и г-жа К трябва да спрат. Възмущението е движещият елемент в действията на Дора оттук насетне. Какъв е статутът на това възмущение? Тя се възмущава от баща си, който я е предложил като разменна монета за приемане на връзката му с г-жа К от съпруга ѝ. Възмущава се и от г-н К., че се е държал с нея като с гувернантката им, с която преди е имал връзка, използвайки точно същите думи, както и с гувернантката, а именно „Нищо не получавам от жена си“. Възмущението ѝ е насочено и към г-жа К – чувства се предадена. Тя е възмутена от всички. Те я третират като средство за постигане на целите си, като обект, което я лишава от нейната субективност. Баща ѝ я използва като средство за достигане до г-жа К, г-жа К, като средство за достигане до баща ѝ, а г-н К, като обект на сексуално удоволствие. Тя се възмущава и от Фройд, който тя намира на страната на мъжете.

Симптомът на Дора е търсенето ѝ на хистеричната мистерия, на това как да бъдеш жена, което тя открива у г-жа К. Трудността ѝ се върти около това да достигне и да осмисли що е то женското. И когато г-н К казва, за жена си, че не получава нищо от нея, Дора директно се свързва с нищото. А, това не ѝ дава отговор на търсенето, защото тя предполага, че в г-жа К има нещо – женското, което тя така упорито преследва. Затова г-н К получава плесница. В думите му Дора открива една пречка да достигне до своето желание, защото когато желаеш нещо (женското у г-жа К в случая), ти предполагаш, че него го има, т.е. желаният обект не е нищо.

Един въпрос остава отворен. Acting out ли е шамарът на Дора, или преминаване към действие? В своята статия „Наслаждението, обектът, тревожността“ от сборника „Късният Лакан“, Александър Стивънс очертава границите между преминаването към действие и acting out-а.[9]Acting out-ът е показването на обекта: обектът се показва сам на сцената; в това отношение появяването му е призив за интерпретация, за утвърждаване на субекта в Другия, за интерпретация на нагона в [измерението на] означаващото. … В преминаването към действие, субектът е „задраскан“ [‘se barre’], напускащ сцената с пробуждането на обекта”.

При acting out субектът присъства, а при преминаването в действие субектът минава в обект. Дали оголването на този обект в момента на шамара не демонстрира травматизма на момента на фиксация от най-ранния спомен на Дора? В тази сцена през абсолютното наслаждение и невъзможността за неговото повторно постигане се въвеждат за нея означаващите за мъж и жена. Това ли е въпросът, който търси отговор в представянето на означаващото на желанието на Дора към г-жа К като обект, който е желан, през олицетворението на женската мистерия у г-жа К като желан обект – жена, желана от един мъж?

В “Лаканианският прочит на Дора” Véronique Voruz обръща внимание, че според Лакан въпросът на хистерика е дали той или тя е мъж или жена или по-точно какво е да си жена.[10] В прословутата фраза на Лакан „Жената не съществува“ се съдържа липсата, т.е. в несъзнаваното няма знание какво е да си жена. Следва ли хистеричните стратегии да се тълкуват като разработка около тази липса на знание? Следва ли шамарът на Дора да се тълкува като докосване до/оголване на тази липса през думите „Нищо не получавам от жена си“? И как стои въпросът за това, което помага на тялото да не се разпадне? Не е ли това синтомът доколкото той е четвъртият елемент, който свързва трите психични регистъра?[11] Също така “синтомът е повторението на една фиксация”, то е “повторението + фиксацията” [le sinthome cest la répétition dune fixation, cest même la
répétition + la fixation.].[12] Като че ли тук се отваря нова възможност за продължаване на работата по случая на Дора около синтома и Боромеевия възел.

Случаят Дора ще продължи да отваря много поводи за размисъл. Как да бъдеш жена, желана от един мъж не е въпрос. Това не е задача, на която може да се даде верен отговор. Това е търсене, което в същността си е начин да бъдеш. Липсата на жената е най-голямото ѝ притежание.

 

 

Доника Боримечкова

Цветелина Иванова

Ангел Ангелов

 

София, Април 2022

 

 

 

 

[1] Посочените страници са от френско издание на текста на Фройд и не съвпадат с изданието на български език. Съответстващите страници в българското издание са: Зигмунд Фройд, “Фрагмент от анализата на един случай на хистерия”, Стигмати, София, 2010, стр. 25-26 и стр. 64

[2] Jacques Lacan, Écrits, Intervention sur le transfert (1951), Paris, Seuil, 1966, p. 221 (en français)  Jacques Lacan, Écrits, Presentation on Transference, New York, W. Norton & Company, p. 180 (in English) превод от френски език Теодора Павлова-Кюлар

[3] V. Voruz, A Lacanian Reading of Dora, The Later Lacan, 2007 State University of New York, p. 185

[4] Александър Стивънс, Фиксация и повторение, Аргумент за конгреса на Новата лаканианска школа, 2022, линк към българския превод: тук

Alexandre Stevens, Fixation et répétition, argument vers le congrès de la NLS, 2022, lien vers le texte en français: ici

[5] J. Lacan, Écrits, Intervention sur le transfert (1951), Paris, Seuil, 1966, p. 221

[6] Ibid.

[7] Ibid.

[8] Ibid. p. 222

[9] Alexander Stevens, Embarassement, Inhibition and Repetition, The Later Lacan, 2007 State University of New York, p. 150

[10] Véronique Voruz, A Lacanian Reading of Dora, The Later Lacan, 2007 State University of New York, p. 161-162

[11] Jacques Lacan, Le séminaire, Livre XXIII, Le sinthome (1975-1976.), Paris, Seuil, 2005, р. 20

[12] Александър Стивънс, Фиксация и повторение, аргумент за конгреса на Новата лаканианска школа, 2022, линк към българския превод: тук

Alexandre Stevens, Fixation et répétition, argument vers le congrès de la NLS, 2022, lien vers le texte en français: ici

Отговор

Delivered by