Please Wait...

Новото огледало

май 03 2024

Психоанализа

СПОДЕЛИ:
Facebook

“Светът е всевиждащ, но не е ексхибиционистичен — не провокира погледа ни. Когато започне да го провокира, започва чувството за странност.”[1]

Когато децата са малки, възрастните обичайно подхождат към тях с радост и желание за грижа. Това се вижда ясно не само в поведението им, в желанието им да ги погалят и гушнат, но и се чува в езика им. Често чуваме за детето да се говори като за „малко ангелче“, „принцесата на тате“, „героя на мама“. През езика на другите, детето открива ценността си, то е желан и обичан обект.

С порастването и навлизането в юношеството тялото на детето започва да се променя. Издължава се, става несъразмерно, кожата става проблемна, гласът мутира. Това тяло вече не е толкова привлекателно за прегръдки. В комбинация с промените в поведението на юношата, общуването с родителите и близките възрастни става по- дистанцирано. Младият човек си задава въпроси „Какво се случва с мен?“, „Как да се справя с това ново променящо се тяло?“, „Другият харесва ли ме?“[2]

Намирането на отговори на тези въпроси се случва все по- естествено и често в дигиталното пространство. Желанието за повече лайкове под публикациите, води юношата до все по- провокативно поведение пред камерата на телефона. Това изглежда лесно и безопасно, когато си сам в стаята си. Вдигаш телефона, правиш разголена снимка, качваш я в социалната мрежа и чакаш реакцията на другите. Чакаш да бъдеш харесан, да бъдеш одобрен и приет. Колкото по- провокативно, толкова по- харесвано.

Юношата не само показва, но и предизвиква тялото си. Изследва възможностите му. Прави си селфита на опасни места, на високи сгради, върху движещи се влакове. Заснема рискови каскади, в които тялото му понася травми и счупвания. Юношата споделя този образ на тялото в дигиталното. Излага го на показ пред погледа на другите. Предизвиква границите на закона, предизвиква Големия Друг да се намеси и да въведе ограничение.

Младият човек не очаква застрашителна реакция от другата страна на екрана. Той прави тези публикации, опознавайки себе си като в огледало, търсещ приемане и одобрение от другия на това ново тяло.

Юношата търси потвърждение за ценността си, което е получавал в детството си през езика и погледа на големия Друг, който сега сякаш се е отвърнал от него. Търси го в езика и погледа на малките други, на връстниците си. В ранното детство на младия субект, в стадия на огледалото, Другият го е разпознал, виждайки го в огледалото. Означил го е като цял и го е назовал.[3]

Новото огледало в дигиталното не винаги реагира с приемане. Понякога през него другите отвръщат с подигравки и тормоз. Огледалото е станало криво.

[1] Lacan, J., The Seminar of Jacques Lacan, Book XI: The Four Fundamental Concepts of Psychoanalysis, ed. J.-A. Miller, trans. A. Sheridan, New York/London: Norton, 1977, pp 74-75.

[2] Lacadee, Ph., 2022, Les enfands du numérique, Pari de la conversation

[3] Lacan, J., 2023, Ecrits, Colibri, Stady of the mirror, Bulgarian translate

* Текстът е създаден в процес на работа в картел към Новата Лаканианска Школа и е публикуван в блога на NLS относно Конгрес през 2024. Линк към блога и текста в него можете да намерите тук.

Отговор

Delivered by