Желанието за дете на майката и отпечатъка му върху детето
Започвайки участието си в картелa “To be a Woman,to/not to be a Mother” имах надежда и намерение да търся отговор на въпроса как желанието на майката да има дете се отразява върху живота на самото дете. Моите търсения в тази посока са провокирани от няколко случая на деца, родени с асистирана репродукция, които срещам в личната си практика, както и от срещи с деца с увреждания и техните затруднения. И в двата случая съм стигала до въпроси в работата си. Какво иска или е искала тази майка? Какво желание е инвестирала в това дете? Как детето се справя с желанието или съответно нежеланието на майката?
Преследвайки отговорите на тези въпроси започнах участието си в срещите на картела.
На първо място ми се струва важно да се отбележи, че едно дете не се появява самоволно. То се ражда в думите, намерението, желанието на двама човека – неговите родители. Какви са функциите им ни отговаря Жак Лакан в неговата Бележка за детето:
„…функциите на майката и на бащата. На майката: доколкото нейните грижи носят белега на един особен интерес, било то и през собствените й липси. На бащата: до колкото неговото име е векторът на едно въплъщение на Закона в желанието.“ (Лакан, Бележка за детето , 2018)
В съвремието ни, обаче семейството и родителските двойки са различни. За тях ни говори Гил Кароз в статията си Съвременното семейство. В нея Кароз ни превежда от ранното учение на Лакан, в което той обяснява Едиповата ситуация с Името-на-Бащата, Желанието на Майката и Фалоса, т.е. отива отвъд реалните фигури в семейството майка, баща и дете. Името-на-Бащата, Желанието на Майката и Фалоса са върховете на един триъгълник, който би могъл да служи за една символична рамка на семейството.
Но може ли да служи за рамка и в случите на семейството и с един родител, или семейството създадено от хомосексуална двойка, или за мъже или жени, които са осиновили дете, или когато детето е родено от сурогатна майка?
В посока на желанието за дете Гил Кароз казва, че „когато желанието за дете е вече преведено като „правото да имаш дете“ (едно право, което науката бърза да зачете и да възпроизвежда), Желанието на Майката е представено в една нова форма. Правото да имаш дете е версия на модерното право да имаш обекти на наслаждението. Тук е място, на което във всеки случай се появява решително важният за нас клиничен въпрос: до каква степен асистираното създаване на потомство е породено от желание? До каква степен то е средство за наслаждение? Последствията за детето са очевидно различни във всеки отделен случай.“ (Кароз, 2018)
В личната си практика срещнах едно момиче, което беше продукт на решителността на майката да има дете „от своята плът и кръв“. Зачената с асистирана репродукция с донорска сперма, тя беше идеално малко копие на майка си. Дори името й бе като това на майката. Тази 5 годишна млада дама имаше въпроси и трудности около произхода си и желанието на човека, който тя познаваше за свой баща. Тя имаше нужда от някой, който да постави спирачка на майчиното й наслаждение да има дете-обект, и в същото време да отвори пространство за думите на бащата за неговото желание да има дете, които да въведат порядък за субекта.
В подобна посока на мисли ме наведе и статията на Жак- Ален Милер „За жените и подобията“. Частта „Мъжествен протест“ ни насочва да обърнем внимание на майчиното желание за дете и представата за това какво ще бъде то, обръщайки поглед към майката на Андре Жид.
С този пример Жак- Ален Милер илюстрира как женския принцип подкопава мъжкия идел, а именно как желанието на майката, в ядрото на метафората, прониква в Името-На-Бащата и го разклаща. Тази майка, която се е посветила на най- висши идеали и догми на религията, превръщайки себе си в един недостижим идеал, редуцира фигурата на бащата до просто един партньор в играта. Как желанието на тази майка се е отразява на сина й?
Според Жак-Ален Милер, основавайки се на Семейните комплекси на Лакан, тя го емаскюлира, обезсилва го, кастрира го. Това води младия Жид до интензивни опити да се отърве от желанието си към жените, в частност към майка му. (Miller, 2022)
Какво всъщност е детето за майката? Както казва Ан Лизи в статията си „Майка/Жена“ „детето е едно решение на женската липса“. Детето е заместител на липсващия фалос, но Лакан подчертава, че този заместител е недостатъчен.
Детето се опитва да запълни майката, да бъде фалосът, да запълни липсата на Фалос, която всъщност липса е партньор на жената, която е „съквартирант“ на майката в едно и също тяло. Там детето се среща с ненаситната майка, която търси да погълне някой. „Детето се намира пред една голяма отворена паст!“, казва Ан Лизи.
„Желанието на майката препраща към майката като жена, т.е. към незадоволеността, която е определяща за женския субект… как може да се остави място на липсата, т.е. да се запази жената в майката, така че детето да не бъде разкъсано, заличено като субект; да се остави едно място на липса, в което то да може да се впише на свой ред като желаещ субект? Бащината метафора е това, което осигурява това.“
Съществува, разбира се, и другото лице на майката: майката на любовта. Според Лакан „любовта е да даваш това, което нямаш“, т.е. любовта може да се свърже с нищото с липсата. „Като другия на Любовта, тя е Майка по силата на своята липса“. (Лизи, 2018)
За тази липса, която поражда желание говори Даниел Роа в статията „Законите на гостоприемството“. Очакването на детето е предхождано и съпровождано от желанието за това да го има това въпросно дете. А желанието и очакването са винаги съпроводени от една липса, липсата на този който е очакван и желан. „Когато е предварително известно, че някой ще дойде, има условия за посрещането на този, който е очакван: това са законите на гостоприемството.“ (Роа, 2002 )
Детето не само запълва липсата на майката, бидейки фалически заместител запушващ тази липса. Присъствието на детето „разделя“ майката на „майка“ и „жена“. „Ако само запълва то (детето) се превръща е обект на майката в една дуалистична връзка“. (Лизи, 2018)
Често на този принцип определяме психичната структура на детето, ориентирайки се от Лакан в Бележка за детето. Детето, което разделя, или детето- симптом на родителската двойка причисляваме към невротична структура, а детето, което запълва, или детето- обект на майката – към психотична структура.
Как детето оставя отпечатък върху майката и желанието й е също един отворен за мен въпрос. Какво може да се случи при раждане, „когато детето се появява“, както казва Франсоаз Долто, което е един труден субективен момент за жената, независимо от психичната й структура?
Мари елен Брус в статията си „Femme ou mère?“, La cause freudienne, 24, p.32, говори за периода след раждането при психозата и казва, че детето изведнъж реализира подобието – в този момент се случва среща с едно реално, с едно осъществено принадено-наслаждение („plus-de-jouir“) детето е обект, кондензиращ наслаждение.
Лакан от един определен момент нататък говори за детето като за обект малко а, а не като за фалос, защото детето е обект, който кондензира майчиното наслаждение. (Лизи, 2018)
Надя Макали в „Отражение на симптома на детето върху субективността на майката“ ни казва, че „детето, което идва на бял свят, никога не е това, което е било очаквано; то винаги се разминава с представата за него.“ Това разминаване понякога е силно до такава степен, като при децата, родени с увреждане, че „макар майката да присъства, детето не е субективизирано в желанието на Другия. Тогава детето потъва в депресия, защото е лишено от опора, чрез която да се впише в символното.“ (Макали, 2002)
Въпросите продължават да се трупат, но започвам да мисля за родителстването като за новото означаващо, както го определя Мари- Елен Брус в „Начини на женско наслаждение“, в главата посветена на Семейството във времето на „Единствения-Сам“. Означаването на пола – мъж за таткото и жена за майката, са били покрити от подобията на фамилния порядък. „Баща“ реферира към символичния порядък, не към репродукцията. В по- малка степен това се отнася и до майката.
В днешно време репродукцията и грижата са взели превес. Днешната семейна тройка е „детето + неговата майка + закона“. Това Мари- Елен Брус нарича железния ред на социалното. (Brousse, 2020)
Къде е мястото на аналитика в този нов ред е въпросът, който ще продължи да ме занимава.
Bibliography
Кароз, Г. (2018). Съвременното семейство . Журнал-А, 1.
Miller, J. A. (2022). Of women and semblants . TLR13, 61-65.
Лизи, А. (2018). Майка/Жена . Журнал-А, 1 .
Роа, Д. (2002 ). Законите на гостоприемството . Посрещането на детето .
Макали, Н. (2002). Отражение на симптома на детето върху субективността на майката. Посрещането на детето .
Brousse, M.-H. (2020). Mode de jouir au feminin . Navarin: Navarin editeur.
Лакан, Ж. (2018). Бележка за детето . Журнал–А.
Отговор