Жената днес – да бъдеш или не?
Да си жена в съвремието ни е доста сложна задача. Работа, родителстване, пандемия, тревоги, безпаричие, здраве, общуване с близки… „Да изглеждам добре.“ „Да съм професионалист.“ „Да се грижа за децата.“ „Да се грижа за къщата….“ И така до безкрай! Не се ли умаря човек от всичко това?! В желанието си да балансираш всичко това, в един момент губиш фокуса и центъра си. Вместо баланс, постигаш хаос… Жената днес – да бъдеш или не, това е въпросът!
Жените днес
Жените стават все по- напрегнати и тревожни. От нежните същества, които всъщност сме, се превръщаме в настръхнали таралежи, които постоянно мрънкат. И искат. Искаме от себе си и от близките си. Изискваме. Настояваме. Очакваме. И вечер, когато се въртим в леглото се чудим какво не е наред. Та нали толкова много се стараем!? Къде бъркаме?!
Старание, очакване, разочарование
Старанието води до очакване, а очакването – до разочарование. Жените имаме странното свойство да поставяме постоянно високи изисквания към себе си, към партньорите си, към децата си, към колегите си. Стремежът ни към перфектност, към изрядност във всичко обсебва времето, мислите, съществата ни. А колко по- лесно би било да погледнем отстрани на нещата. Какво би станало ако не измием чиниите тази вечер, а вместо това пием чаша вино с мъжа до нас? Най- вероятно ще измием чиниите на сутринта, но с усмивка на лицето от приятния вечерен спомен.
А ако не настояваме детето ни да си напише всички домашни вечерта? Ще имаме спокойна вечер без крясъци, отпочинало дете и свежа майка на сутринта. Да, оценките в училище са важни, но в крайна сметка вашите сте си ги изкарали преди време, нали? Или не съвсем…
Майките и успехът
Майките днес някак са приели, че успехите на децата им са оценка за тях самите като родители. Ако питате детето си на какво би ви писало шестица, едва ли ще е за това, че изисквате, настоявате, нареждате, въвеждате дисциплина и т.н. Шестица като майки получаваме, когато дадем свобода, спокойствие и вяра. Някак в житейското си състезание с нас самите сме забравили да бъдем меки, нежни, топли, приласкаващи… А не свързваме ли ние самите тези думички с най- милите си спомени за нашите майки и баби?
Жените и състезанието
Жената днес свикна да се конкурира. С колегите. С другите жени. С мъжете. Със собствения си мъж. Със самата себе си. И закоравя. Станахме твърди. Груби. Старашни. Образът на оная силната, независимата жена е ужасяващ. Плашещ за мъжете, които се чувстват безсилни и ненужни във вселената на такава жена. За самата жена, която колкото и да излъсква непробиваемия си стоманен образ на Желязна лейди, вижда зад него крехката самотна жена, която нощем трудно заспива от тревоги и терзания.
Жената днес забрави Жената. Или още по- точно – закопа я дълбоко в себе си. А колко е прекрасно да си автентична, пълна с живот и желание Жена. Да не очакваш и да се изненадваш от всяко хубаво нещо, което се случва в деня ти. Да не следиш оценките на детето си, а да нямаш търпение само да ти разкаже какво е правило в училище. Да приласкаеш, да съблазниш, да обичаш. Не само партньора си. Не само света си. А и самата себе си.
Отговор