Please Wait...

За очакванията, вдъхновението и сигурността или “КЪДЕ СБЪРКАХ?!”

сеп. 09 2019

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

Човекът е “говорещо същество”. Той общува. Търси комуникация. Живее в среда от други “говорещи същества”. А в същото време големият проблем на хората е това, че са говорещи същества, както казва Жак Лакан.

Очевидно да сме говорещи и социални е в природата ни на странен животински вид, изтъкан от противоречия. В същото време точно комуникацията със себеподобни ни носи най- силен дискомфорт в ежедневието. Къде се къса лентата? Къде е проблемът в общуването ни с Другия? Еднозначен отговор няма. Всеки субект носи субективната си позиция, ръководи се от личния си опит, преживява собствения си симптом. Но все има нещо общо. И като че ли това са очакванията. Очакването води до разочарование, разочарованието води до осъждане, осъждането води до конфликт.

Да вземем за пример взаимоотношенията “родител- дете”. Детето трудно има очаквания от родителя си, то все още не знае какво му предстои. Но родителят има очаквания. И то какви! “Като пораснеш, ще станеш адвокат!” – “Ама, мамо, не искам. Искам да стана клоун!” – “Ще станеш клоун, ама друг път! Аз за това ли съм те родила и отгледала! Какво ще си кажат хората?!”…. И хоп – ето ти скандали, неразбирателство, конфликт и нарастваща отчужденост. После “КЪДЕ СБЪРКАХ?!”

Или друг пример – интимни взаимоотношения. Двама души се харесват. Допадат си. Инстинктивно знаят, че ще им е добре заедно. Става това ЗАЕДНО и ето ти очакванията – “Хайде, да отидем на кино!” – “Не ми се ходи на кино. Имах тежък ден. Искам да съм сам/а.” – “Ама ти каза, че ще ти е интересен този филм и аз взех вече билети!” – “Казах ти. Не искам. Ходи си сам/а!” И се почва едно “Аз толкова много правя, а не ме оценяват…” и отново “КЪДЕ СБЪРКАХ?!”

Трети пирон на стената – Нова работа. Всичко почва с ентусиазъм! “Толкова се радвам, че ще работя за Вас! Това ми дава големи възможности!” – “Радвам се, но имайте предвид, че няма да можете да ползвате отпуск първите 6 месеца.” – “Но аз имам резервация за почивка!” – “Чудесно! Приятна почивка тогава! Нямаме нужда от Вас.” Сега, шефът ми ли е е кретен или “КЪДЕ СБЪРКАХ?!”

Всъщност и в трите кратки случки механизмът е прост. Влизаме в новото с вдъхновение. И понякога няма нищо по- хубаво от това да ти подарят шепа вдъхновение. Но много скоро започваме да трупаме очаквания за още и още от това вдъхновение, от което ние самите да черпим. Обикновено не го получаваме, защото и Другият търси да бъде вдъхновен. И отказва да дава.

Какво ни липсва?

Липсва ни сигурност, която да фокусира желанията ни в посоката, в която сме градивни и творящи. Сигурност, че самите ние сме ценни. Ако намерим от къде да черпим такава сигурност би било доста по- лесно. Тогава нямаш очакване, че друг ще те вдъхнови за нещо.

Знаеш, че вдъхновението е в теб самия.

Нямаш ли очакване да получаваш, автоматично не се разочароваш, че не получаваш това, което не очакваш. А не се ли разочароваш не осъждаш и пропускаш конфликта.

Тогава виждаш детето си щастливо като клоун и това ти носи радост. Тогава споделяш мълчанието си с човека, на който държиш и си щастлив в тишината ви заедно. Тогава разбираш, че за пълноценна почивка първо трябва добре да си поработил и да си се уморил.

Коментари 1

Отговор

Delivered by