Почти всички деца в предучилищна възраст започват да лъжат. Това обикновено се случва за първи път между 2 и 4 години. Тези опити за измама притесняват родителите. Защо децата лъжат? Всъщност, прибягването до лъжата често е един от първите признаци, че детето започва да осъзнава, как другите могат да имат различни от неговите желания, чувства и вярвания. Въпреки, че самата лъжа може да не е съвсем приемлива проява, способността да се знае какво мислят и чувстват другите е важно социално умение.
Как лъжат децата?
Лъжите на малките деца са по- скоро комични, отколкото ефективни. Малките деца знаят, че могат да заблудят другите, но все още нямат уменията да го правят толкова добре. Преди седем годишната си възраст децата обикновено се издават много бързо след като са изрекли лъжа. Докато децата растат и се развиват способността им да възприемат света и нюансите на човешкото поведение се развива също. Все повече разбират видовете лъжи, както и влиянието им върху околните. Самите те стават по-добри в измислянето на заблуди и поддържането им във времето. Моралът, като част от социалното и емоционално развития, също започва да се рзвива и оказва влияние върху поведението на децата. По-малките деца са по-склонни да лъжат с лекота за лична изгода, докато по-големите деца все повече се чувстват зле, ако лъжат.
Кога лъжат децата?
Децата в предучилищна възраст обикновено лъжат, когато се чувстват зле от нещо, което са направили и вярват, че лъжата ще им помогне да избегнат последствия като наказание. Когато детето се страхува от много тежко наказание, то може да използва лъжата с надеждата да „избяга“, дори временно, или да „намали“ наказанието.
Много е важно да се знае, че етапът на развитие на детето обикновено определя мотивациите, които го водят да лъже. Детето между 3 и 6 години със сигурност не лъже съзнателно с цел да заблуди възрастните. Въображението на този етап от неговата възраст играе съществена роля, докато истината и лъжата се преплитат в света на детето и се объркват. Например много пъти малките деца разказват нещо, сякаш са го преживели сами, когато всъщност се отнасят до нещо, което са видели в съня си. Важно е също така да се знае, че на тази възраст лъжата може да се прояви заедно с някои важни събития, които могат да повлияят на развитието на детето, като например раждането на друго дете, първия ден в детската градина, раздяла на родителите.
След шестгодишна възраст децата могат да различават истинското от въображаемото. Следователно те знаят кога лъжат и кога са честни. Ето, защо децата лъжат. Използвайки лъжи, те обикновено се опитват да избегнат неприятните последици от дадено деяние; да предизвикат вниманието на своите родители; да тестват границите им; да събудят интерес към себе си; да бъдат приети от групата, към която искат да принадлежат. Когато детето лъже на тази възраст, родителите определено трябва да търсят мотивите, които стоят зад това поведение.
Дали да се притесняваме?
Детската лъжа рядко е причина за безпокойство. Добре е да помним, че и много възрастни лъжат – понякога за добро, както в случая с “благородните” лъжи, които защитават нечии чувства.
Лъжата може да се приеме като знак за психично страдание, когато става въпрос за дете с нарушения в поведението, които създават проблеми в дома и/или в училище чрез постоянна агресия и вреда на други хора или имущество. Но за да бъде взета под внимание при диагностициране, лъжата трябва да се прояви с куп други симптоми, като постоянни нарушения на правилата и невъзможност за поемане на отговорност за личните действия и още много.
Когато лъжата служи за маскиране на вътрешни конфликти, поради страх, вина или срам, е добре да се потърси помощ от специалист. Например, дете или юноша, страдащи от силна тревожност, може да лъже хронично, за да избегне конфронтации и ситуации, които ги карат да се страхуват (например училище, събирания с връстници и т.н.)
Можем ли да помогнем на детето да казва истината?
Това, че лъжата е нормална част от човешкото поведение, не я прави особено приемлива в очите на родителите. Как можете да подкрепите детето си да избира истината пред заблудата?
Избягвайте тежките наказания при санкциониране на детските измзми.
Децата от семейства, които спазват твърдо правилата и нямат диалог по отношение на чувствата и емоциите, лъжат по-често. Това е така, защото зад всяка лъжа, била тя и детска, се крие мотивация- „да се предпазя“, „да се защитя“, „да постигна нещо желано“. И когато това скритото не излезе на яве, децата ще продължат да използват лъжата като единствен достъпен инструмент за постигане на целта си.
Именно за това е важно родителите да обсъждат емоционални и морални теми с децата. Това помага на децата да отличават вредата от лъжите, как влияят те на другите и как самите те биха се чувствали, когато лъжат. Когато тази комуникация в интерес на истината и искреността е част от семейния живот, децата все по-често ще изпитват гордост от това, че казват истината. Когато родителите подчертават и стимулират тези положителни страни от казването на истината лъжата ще бъде изпратена в ъгъла ;-).
Въображение и лъжа
Важно е да се уверяваме всеки път, защо децата лъжат. Много малки деца са склонни да смесват реалния живот и въображението. Тези прояви на лъжата може да са безобидни и забавни, но понякога ни сигнализират за сериозни житейски проблеми. Ако дете съобщава за физическа или сексуална злоупотреба, тези твърдения трябва винаги да бъдат вземани под внимание.
Строгите наказания нямат положителен ефект. Това със сигурност не помага на детето да се научи да се държи по-добре. Освен това ефектът ще е причинен от чувството на страх, в резултат на което детето няма да има доверие в родителите си и в същото време се засилва негативният образ за себе си. Най-вероятно то ще продължи да лъже, от една страна, защото оттук нататък той ще се страхува от наказание, а от друга – да докаже точно това, в което вярват родителите му за него, тоест, че е „лъжец“.
Отговор