Родителска тревожност
Тревожността е свързана с постоянно чувство, че се случва или ще се случи нещо лошо. Много хора споделят за силно чувство на страх, за стягания в гърдите, неспокоен сън. Разликата между страха и тревожността е, че страхът има ясна причина. Например страх от височини. Тревожността от своя страна няма ясен обект. Напоследък често постоянно присъства в ежедневието на хората, а понякока го превзема. Тези състояния не са за подценяване и често имат нужда от терапия и лечение. Един специфичен вид тревожност е така наречената родителска тревожност.
Родителска тревожност?
Съществуват различни видове тревожни състояния, но в последно време родителската тревожност почва да се забелязва все по- често и ярко. Какво представлява? Най- общо казано страх за детето ни. В различните етапи от родителстване страховете са различни и са съответни на възрастта на детето. Да се тревожиш за детето си е нещо напълно нормално и е свързано с родителските инстинкти, които човешкото същество притежава. В течение на годините броят деца, които отглеждаме намалява и това до голяма степен фокусира радостите, очакванията, грижите и страховете на родителите върху едно, две деца. Когато тревожното състояние на родителя е особено силно може да се открие ирационален страх за детето. Наример родителят се страхува, че детето му ще настине, защото не се е облякло добре, а самото дете вече е на 16 години. Крайно, но познато, нали?
Как да се опазим от родителска тревожност?
Това е наистина важен въпрос. Родителската тревожност оказва негативно влияние на родителя, на детето и на родителската двойка. Тревожността води след себе си напрежение и конфликти. За да си спестите някои от тях можете да се опитате да въвеждате правила по отношение на детето си, но да не забравяте, че има един здравословен 10% компромис. Например ако детето ви има правило да си ляга вечер в 21.30, но на гости ви е дошло друго семейство с дете, можете да направите компромис от още 30 минути, за да поиграят децата още малко. Това ще е голяма радост за тях и спокойствие за вас. Със сигурност това закъснение от 30 минути няма да наруши изградения вече режим.
Опитвайте се да събирате информация за здравето и грижите за детето ви само от проверени източници. Специалисти, които работят с детето ви като педиатри, учители, логопеди, психолози, са със сигурност по- наясно с конкретиката на детето ви и няма да ви подведат с погрешни съвети и информация. За разлика от споделянето с приятелки и търсенето на информация по неясни критерии.
Какви са най- честите страхове на родителите?
Обичайните родителски страхове всъщност са началото на родителската тревожност. Ако им позволите да ви превземат могат да доведат до доста неприятни преживявания за семейството ви. От какво се страхуват най- често родителите?
За здравето на детето – това е един нормален, съвсем оправдан страх. Но когато премине границите може дори да застраши здравето на детето. Например постоянната дезинфекция на детските ръчичики от страх да не се зарази с нещо, може да доведе до неприятни дерматити.
За бъдещето на детето – да учи в най- добрата градина, в най- доброто училище, при най- добрия учител, да има най- добрите оценки…. Това в един момент ще довете до едно изтормозено дете, което не иска да си погледне цигулката, въпреки че много обича музиката.
Достатъчно добър родител ли съм – много чест страх и тревога. Даваме ли всичко необходимо и възможно? Не може ли още малко да дадем? И накрая има едно презадоволено невротично разглезено дете и двама родители на ръба на раздялата и истерията.
Как да се справим с родителската тревожност?
Дръжте страховете си на една ръка разстояние, за да не се превърнат в тревожности. Не забравяйте правилото за 10 процента компромис във всичко. Ако усетите, че нещо ви идва в повече, споделете ангажимента с партньора си. Обръщайте внимание на партньорските взаимоотношения между родителите. Не забравяйте, че и вие сте човек. Бъдете искрени и автентични!
Кои са най-често срещаните грешки на тревожния родител?
Една основна – прекалено много се фокусира върху детето. Това лишава детето от пространството, което му е нужно, за да се развие като самостоятелен индивид.
И една допълнителна – забравя за себе си. Основната грижа е насочена към добруването на детето, като своите нужди се неглижират. В един момент обаче те напомнят за себе си.
Какво се случва с децата, растящи с тревожни родители?
Обикновено стават тревожни възрастни. 🙂
Коментари 1
Отговор