Какво да кажем на детето си, когато искаме да го заведем при психолог?
Все повече родители се обръщат към детски психолог, когато откриват, че детето им има затруднения в живота си. И това е похвално. Родителите са хората, които носят отговорност за здравето на децата си, било то физическо или психическо. Но дори и приели и осъзнали трудностите на детето е трудно да обясним къде го водим. Когато отиваме на лекар ни е ясно как ще протече прегледа. Имаме ясни спомени от нашето детство, най- малкото. Но… Какво ще го правят детето при тоя психолог? И как да му обясним къде го водим? Защо искаме да отиде там?
Какво да не казваме?
„Отиваме при една леличка да си поиграеш“. Да, детската игра е един от основните начини за наблюдение и диагностика при работата с деца. Но, когато представяте по този начин посещенията в психологическия кабинет оставяте детето с впечатлението, че там само се играе и то очаква да му е забавно. Не винаги е така. В срещите си с психолог децата извървяват един дълъг и не винаги приятен и забавен път. Това презентиране би могло да доведе до съпротива срещу съвместната работа.
„Имаш проблем с … и там ще те оправят.“ Ама как така ще ме оправят?! Аз счупен ли съм нещо?! С тази реплика можете да отключите сериозно притеснение у детето и въобще нежелание да се срещне със специалиста, който сте избрали.
Да не му казвате въобще къде отивате. Неизвестноста и неочакваната среща водят до също толкова неизвестни и неочаквани резултати. Може всичко да тръгне чудесно, но може и изобщо да не се получи нищо.
Как да представим на детето си детския психолог?
Най- добре е да бъдете искрени и автентични. Говорете откровено с детето си. Обяснете му какво ви притеснява. Не го сочете с пръст. Не очаквайте да е смело, все едно отивате да му сложите ваксина.
Опишете му мястото, където ще го водите – има голям прозорец, много играчки и книжки, например. Така детето ще има информаця къде отива, но няма да е натоварено с очаквания какво ще се случва.
Кажете му как се казва човекът, при който отивате. Споделете, че търсите заедно помощ при него, защото това е неговата работа. Обяснете, че голяма част от срещите ще преминат в разговори и игри и, че може да сподели всичко, което го тревожи и притеснява с този човек, стига то самото да поиска.
Когато детето е вече юноша
Тук вече затрудненията на децата все повече приличат на тези на възрастните. Защото детето е почти възрастен. Не лъжете и не манипулирайте юношата. Дайте му ясно да разбере какво ви смущава в поведението и начина му на живот. Обяснете, че все още носите отговорността на родител за него, колкото и вече да е голям. Дайте му възможност заедно да изберете специалиста, към който да се обърнете.
Детските затруднения са многобройни, но не неразрешими. И колкото по- скоро потърсите помощ, толкова по- вероятно е да я получите адекватно и навреме. Така и вие и децата ви ще минете по- лесно през трудните житейски ситуации.
Отговор