Приказка за котката
Обещах на едно дете да напиша 7 приказки, от тези, които разказвам отвреме- навреме. Та…. ето я първата. Enjoy!
Един нещастен човек си пожелал в живота му да влезе нещо, което да го направи щастлив. На другия ден на прага го чакала котка. Той я подритнал и продължил в деня си. Вечерта котката пак била на вратата му. Щом отключил тя се шмугнала между краката му и влязла в мрачния му дом. Човекът я изпъдил в ъгъла и си легнал с натежало сърце.
На сутринта котката спяла свита до сърцето му, а на него му било някак по- топло. Станал от леглото и начумерен изпил кафето си. На излизане вече бил забравил за котката. Вечерта открил, че котката е съдрала плътните завеси на прозорците. Ядосал се и я изхвърлил навън.
Сутринта слънцето го събудило с нежната си топла ласка, промъкващо се през скъсаните завеси. А човекът за пръв път от години се усмихнал. Разбрал, че котката е успяла някак да освободи място за себе си до него, да му дава топлината на тялото си, да направи дома му по- светъл… а той я е изпъдил снощи. Сърцето му се изпълнило със съжаление и цял ден търсил котката. Но нея я нямало. Чак вечерта я открил. Отново на прага му. Навел се и я погалил, а тя замъркала с най- сладкия тон на света. И Човекът усетил щастието и пълнотата на живота си, за които се бил помолил.
Грижата и обичта към другите носят щастие и пълнота в животите ни…. Не парите, не егото ни, не имотите ни, не броя познати….
Отговор