Предизвикателството да Бъдеш
Какво е Предизвикателството да Бъдеш, пред което се изправят днешните юноши? Съвсем естествено изглеждащото да бъдеш момче или да бъдеш момиче не изглежда да идва съвсем от само себе си в съвременната ни действителност. Разграничаването на момчешко и момичешко е с все по- размити граници. Поп културата утвърждава унисекс образите или дори променя пола на изконно мъжки или женски герои. Superman има вече своята алтернативна Superwoman. Spiderman в Спайди вселената (SPIDER-MAN: INTO THE SPIDER-VERSE) среща толкова свои различни персоналности в различни алтернативни вселени, че накрая дори самия той трудно успява да се познае. Manga и Anime героите са в непрекъсната трансформация по отношение на пола си, а също и постоянно еволюиращи от една форма в друга, по- добра, по- силна, по- адаптирана към средата.
Промяната
Тази промяна в посока на сливане и размиване на половата различност съвсем не е ново явление. Предизвикателството да Бъдеш съществува във всяко поколение. Ако се върнем около 30 години назад ще се сетим за анимации като Мариан Първата, която управлява кораб, дуелира се и въобще е доста еманципирана дама – годината е 1990. Смехораните или Monchhicis от 1983 много трудно се отличават по полов признак. И така съвсем не случайно Pokémon и Yu-Gi-Oh стават неизменни спътници на децата и юношите под формата на анимация, видео игри, карти за игра.
В Pokémon-течението се наблюдава тенденция да няма значение какъв си, а единствено на колко Pokémon-a си треньор и коя еволюция са достигнали питомците ти. Самото филмче до толкова навлезе в поп културата, че се стигна до видео игра, разположена в реалността, в която Pokémon-и се ловуваха из градове, гори, полета. Вглъбяването на участниците в играта PokémonGo бе толкова сериозно, че се стигаше до ситуации, застрашаващи физически живота на играча, дори до смъртни случаи. Враждуващи отбори си устройваха срещи, за да организират битки, които често прерастваха във физически саморазправи. Децата се различаваха по цветовете на отборите, към които се принадлежат – ти си син, аз съм жълт, дали си момче или момиче няма особено значение – важен е хванатият Pokémon.
Анимето Yu-Gi-Oh също е много близко до съвременните деца, юноши и вече възрасни хора. Игрите с карти, които произлизат от филмчето стават повод за запознанства и дори романтични връзки, които продължават на базата на съвместното Yu-Gi-Oh хоби. Цените на колекционерски издания от тези карти достигат стотици евро.
Новото
Новите музикални идоли е трудно да бъдат определени като момчета или момичета. Момчетата от южнокорейската група BTS впечатляват освен с талант, и с хамелеонския си вид по отношение на пола си. Да бъдеш просто момче или просто момиче вече не е интересно. Вече не е алтернатива. Вече не е избор. „В това няма игра“, както на скоро чух от един младеж, припознаващ себе си като част от „EMO“ поколението.
В същото време се срещаме с необходимостта на момиченцата, които искат да си играят с LEGO да имат специални „момичешки“ комплекти с принцеси и специфично женски персонажи. От друга страна все по- често виждаме момченца, страдащи защото няма синя количка за кукли, или защото „Този комплект за готвене е за момичета! Искам за момче!“ Предизвикателството да Бъдеш изправя младежите пред много въпроси. Биологично обусловеният пол се конфронтира със социалните норми и правила, които определят кои професии са за момиченца и кои за момченца, например. Ясната осъзнатост на полова принадлежност влиза в конфликт със широкия спектър на предлагани стимули. До скоро чисто женския образ на готвачката се заменя от успешния Chef готвач. Сюжетно- ролевите игри са все по- голямо предизвикателство за децата. Анатомията вече не е съдба.
Все по- често децата от съвсем ранна възраст избират модели на подражание извън семейството си. Ролевата и полова идентификация все по- често излиза от рамките на родителската двойка. От една страна либерализацията на сексуалното открива широко поле на избор пред съвременния субект сам да избере ориентира и половите си позиция и идентичност. От друга не е ли това промяна на клиниката и своеобразна абдикация на съвременните възрастни да бъдат опора и ориентир?
Опорите
Възрастните са тези, които разграничават момичето от момчето още с появата му. Самите възрастни, предполагаемо са заели собствена позиция по отношение на пола си и наслаждението, произтичащо от този избор. Те са тези, които подкрепят юношата в Предизвикателството да Бъдеш.
Естествено възниква въпросът дали като се използват неутрални форми в езика, избягването на отличаването на мъжко от женско, освен да дава свободата на децата от половите предразсъдъци, дали не води същевременно до липса на правото на избор? Как избираш щом няма между какво да избереш?
Как да бъде подкрепен един субект в търсенията му на идентификация? Кога, как и дали да се слагат граници на наслаждението от собственото тяло?
Къде се разполага съвременната позиция на анализата в работата с деца и родители? Все въпроси, търсенето на отговор на които, е лично предизвикателство на всеки един практик, работещ ориентирайки се от Лакан.
Малко повече за Юношеството.
Забележка: Статията е представена за пръв път на семинар на Българско Общество за Лаканианска Психоанализа, на тема СРЕЩАТА СЪС СЕКСУАЛНОТО: МЕЖДУ РЕАЛНО И ФИКЦИЯ.
Отговор