Приказка за рибаря
На брега на морето, в тих малък залив живеел един стар рибар. Нямал си никой и нищо освен старата си лодка, попрокъсаната мрежа и безбрежната шир на морето. Всяка сутрин той избутвал лодката през прибоя и до късна вечер ловял риба. После отивал с улова в близкото градче и го заменял за това, което му било нужно. Имало дни, в които уловът бил богат и тогава рибарят живеел охолно.
От много месеци морето не било благосклонно към стария рибар, но той всеки ден излизал с малката си лодка и неуморно хвърлял мрежата си. Една вечер се прибрал не хванал нищо. Нямал улов за замяна. Легнал на леглото си, завил се и заспал гладен. На другия ден се повторило същото.
След 3 дни от градчето се запитали какво става с добрия старец. Не било обичайно за него да изчезва за толкова дни. Пратили при него един търговец. Запитал го той какво се случва и рибарят му разказал за несполуката си. Търговецът му предложил заем. Да може да преживее, докато рибата пак почне да влиза в мрежите му, но рибарят отказал. Тръгнал си търговецът с обида в душата. Някой не искал парите му!
Пратил на другия ден жена си при рибаря. Тя му носела дъхав хляб, печен с масло, топла рибена яхния и пресни плодове. Предложила ги тя на рибаря, да оцелее, докато морето се смили отново над него, но той върнал и нея с даровете й. Тръгнала си и тя с натежало сърце. Някой не искал милостинята й! Прибрала се и разказала с огорчение на семейството си какво се е случило.
На другата сутрин призори най- малкият син на търговеца се измъкнал от леглото си, облякъл се и отишъл до рибарската колиба. Рибарят още спял. Момчето подредило рибарската мрежа, намазало дъното на лодката с мас, че да плава по- лесно, нагънало старателно платното й и зачакало. Старият рибар се събудил и без дума да каже избутал лодката през вълните заедно с момчето.
Цял ден ловили риба рамо до рамо, в пълно мълчание. Улов имало. Не много, но имало. Вечерта стария рибар отделил две риби за себе си, а останалото дал на сина на търговеца. Детето не издържало и му рекло:
– Върна парите на баща ми и го обиди. Върна гозбите на майка ми и я натъжи. А мен не върна и ми даваш почти целия си улов. Защо?
– Защото, – рекъл старецът. – вече съм стар. Взема ли заем, няма да мога да го върна. Ще трябва след това да живея само от хорската милостиня. А теб не върнах, защото все още имам какво да ти дам – да ти предам занаята си и да те науча да разчиташ в живота само на себе си.
Парите, удобствата и охолния живот могат да задоволят единствено измислени от нас самите нужди. Човекът е човек, когато носи главата си високо вдигната и дава и малкото останало му на другите, без да търси нещо в замяна.
Отговор