Please Wait...

Приказка за златния конец

дек. 09 2019

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

В тъкъмите на една шивачка имало много и най- различни макари с конци. Всякакви цветове, вълнени, памучни, копринени, дебели, тънки… Шивашката винаги се грижела да са внимателно навити, подредени, така че да не се оплитат краищата им. За всяка дреха, която шиела, подбирала внимателно конеца. Да е най- подходящия цвят, за да допълва красотата на материята, да е с точната дебелина, за да не наранява плата на дрехата. Шиенето за нея било изкуство. Шевовете й сякаш рисували съвършенството на дрехите, които правела.

Един ден получила поръчка от самата кралица на царството да ушие златна одежда за нея. Платът бил нежна златиста коприна с тънки сребърни нишки, втъкани в него. Търсила шивашката подходящ конец за плата, но нямала. Отишла при тъкачите и избрала златист конец за кралската рокля. Прибрала се, подредила златната макаричка при другите и се захванала да крои.

А златната макаричка се огледала и рекла на другите:

– Ей, какви сте прости и обикновени! Как можа тази жена да ме остави при вас!? Аз съм златна, не ми е тук мястото!

Изтърколила се от кутията, пързулнала се по масата , не успяла да спре, паднала от ръба й и се спряла чак под леглото в прахоляка.

След много часове кроене, вече в късната нощ, шивачката стигнала до шевната си машина. Дошло ред на съшиването на накроеното. Търсила, търсила златната макаричка, но нея я нямало. Било вече късно да отиде за друга, а на другия ден кралицата щяла да прати пратеници за роклята. Седнала шивачката и заплакала. За пръв път не можела да довърши работата си. Както плачела и бършела сълзите си, пред очите й паднал кичур от златисто русата й коса. И тогава на шивачката й дошла идея.

Грабнала ножиците и отрязала дългата си плитка. С косите си тя съшила кралската дреха. Заблестяли те като живи нишки самородно злато, втъкани в нежната коприна.

А горделивата златна макаричка останала да се търкаля непотребна в прахоляка под леглото.

Не е важно колко си красив ако си горделив. Красотата се умножава многократно от това колко си полезен.

И най- важното от всичко – няма начин да няма начин. Винаги има начин да има начин.

Отговор

Delivered by