Please Wait...

Тийнейджър в карантина и изолация?!

апр. 27 2020

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

Някак в това извънредно положение говорим основно за психичното състояние на родителите, които се справят някак с онлайн обучението на децата си, за това на учителите им, за неворитизирането на малките деца в къщи, за ескалацията на домашното насилие… и забравяме за една от най- трудните възрасти в човешкото развитие – юношеството. Това е най- конфликтният период от човешкия живот, а принудителната изолация по време на карантина поставя тийнейджърите в конфликт с конфликтната им възраст.

Какво се случва, когато детенцето „мутира“ през формата „тийнейджър“?

С две думи – детето става възрастен. Юношеството или така нареченото тийнейджърство затваря периода от 12 до 18 годишна възраст. Съзряването при различните хора е различно както във физическо отношение, така и в психологическо. Накратко в телата ни започват да протичат различни хормонално обусловени процеси, които променят външния ни вид. И това е ужасяващо за човешкия индивид, а и за близките му.

Физически промени

До скоро малкото сладко детенце, което е било гушкано и целувано с удоволствие, се превръща във върлина с акне по лицето и мутиращ глас. От дамската страна на монетата са притесненията относно месечния цикъл от типа „защо на мен още не ми е дошло?“/“тече ми кръв и ще умра“ и „къде са тия гърди, по д***лите“/“тия дини вярно ли ще ги нося цял живот?!“. От една страна момичетата и момчетата се адаптират към промените в телата си, от друга страна – обкръжението им също се адаптира към различния им външен вид.

Психически и емоционални феномени

Но това с физическите промени е върхът на айсберга. Настроенията на юношите се люшкат от крайност в крайност, като на малки деца. Провокациите и конфликтите с родители и учители не са рядкост, дори напротив! И тук е мястото да се каже, че това е начинът да пораснем. През отделянето от родителите, установяването на границите на социалните авторитети в лицето на учителите, оформянето на собстевен социум от приятели и връсници. Всеки човек минава по свой собствен, автентичен начин през кръстопътищата на юношеството. 

Какво се случва в момент на принудителна изолация?

На първо място се ограничава достъпа на младежите до себеподобните им. (Нали разбрахте, че деца над 12 години няма какво да правят из паркове и градинки според Щаба?!). Това се случва успоредно с наложеното постоянно съжителстване с обектът на постоянен конфликт – родителското тяло. И децата се стараят да не изнервят родителите си, но не им се получава. Не за друго, а защото те трябва да се конфронтират с тях, за да пораснат. Това е нещо като „инстинкт за порастване“. Не на последно място – нямат достъп до социални норми на поведение в лицата на учителите си.

В момента на принудителна изолация и карантина тийнейджърите се сблъскват с каприза на Господаря, който казва „Маските са задължителни! Ох, извинявайте, малко ще бъдат препоръчителни. Аааа, нееее, задължителни са тия маски, че и глоби има ако не ги носите!“ И докато възрастните имаме някакви все пак изградени шаблони на справяне с подобни ситуации на абсурдна трагикомедична ситуация, юношите не разполагат с този завиден ресурс.

До какво може да доведе това?

Краткосрочно – затворени и често изпадащи в депресия юноши. Повишване на суицидните мисли, намерения и действия. Отказ за връщане към нормален живот. Затруднения и несправяне с учебния материал. Социално изолиране и неспособност за емоционална връзка с близки и приятели. Затлъстяване. Автоагресивни и агресивни прояви към околните. Склонност към насилие. Ескалация на интернет агресията….. Списъкът може да се продължи още, но е по- добре да го спрем сега.

Какво можем да направим?

Проявявайте разбиране към юношите и не неглижирайте нуждите им. Когато имат нужда да говорят с вас, нека говорят, когато имат нужда да мълчат – нека мълчат. Стимулирайте ги да спортуват на открито в позволените за това часове. Не ограничавайте прекараното в разговори с връстници онлайн време! На родителски контрол биха могли да подлежат обидни думи и коментари, груб език, агресивно виртуално поведение, но не и времето, прекарано в игри и смях с връстници.

Най- позитивно дългосрочно погледнато щетите биха могли да се ограничат до едно по- странно следващо поколение възрастни. Възрастни със социално ниво на развитие, спряло някъде в юношеството, но що годе прилично функциониращи като хора. Да, възможно е по- трудно да се намират добри кадри в областта на туризма, търговията и въобще услугите, но IT специалностите биха претърпели разцвет, например.

В случай, че имате нужда от повече информация, помощ или подкрепа не се колебайте да потърсите специалист. 

Отговор

Delivered by