Тийнейджър в карантина и изолация?!

Please Wait...
Някак в това извънредно положение говорим основно за психичното състояние на родителите, които се справят някак с онлайн обучението на децата си, за това на учителите им, за неворитизирането на малките деца в къщи, за ескалацията на домашното насилие… и забравяме за една от най- трудните възрасти в човешкото развитие – юношеството. Това е най- конфликтният период от човешкия живот, а принудителната изолация по време на карантина поставя тийнейджърите в конфликт с конфликтната им възраст.
С две думи – детето става възрастен. Юношеството или така нареченото тийнейджърство затваря периода от 12 до 18 годишна възраст. Съзряването при различните хора е различно както във физическо отношение, така и в психологическо. Накратко в телата ни започват да протичат различни хормонално обусловени процеси, които променят външния ни вид. И това е ужасяващо за човешкия индивид, а и за близките му.
До скоро малкото сладко детенце, което е било гушкано и целувано с удоволствие, се превръща във върлина с акне по лицето и мутиращ глас. От дамската страна на монетата са притесненията относно месечния цикъл от типа „защо на мен още не ми е дошло?“/“тече ми кръв и ще умра“ и „къде са тия гърди, по д***лите“/“тия дини вярно ли ще ги нося цял живот?!“. От една страна момичетата и момчетата се адаптират към промените в телата си, от друга страна – обкръжението им също се адаптира към различния им външен вид.
Но това с физическите промени е върхът на айсберга. Настроенията на юношите се люшкат от крайност в крайност, като на малки деца. Провокациите и конфликтите с родители и учители не са рядкост, дори напротив! И тук е мястото да се каже, че това е начинът да пораснем. През отделянето от родителите, установяването на границите на социалните авторитети в лицето на учителите, оформянето на собстевен социум от приятели и връсници. Всеки човек минава по свой собствен, автентичен начин през кръстопътищата на юношеството.
На първо място се ограничава достъпа на младежите до себеподобните им. (Нали разбрахте, че деца над 12 години няма какво да правят из паркове и градинки според Щаба?!). Това се случва успоредно с наложеното постоянно съжителстване с обектът на постоянен конфликт – родителското тяло. И децата се стараят да не изнервят родителите си, но не им се получава. Не за друго, а защото те трябва да се конфронтират с тях, за да пораснат. Това е нещо като „инстинкт за порастване“. Не на последно място – нямат достъп до социални норми на поведение в лицата на учителите си.
В момента на принудителна изолация и карантина тийнейджърите се сблъскват с каприза на Господаря, който казва „Маските са задължителни! Ох, извинявайте, малко ще бъдат препоръчителни. Аааа, нееее, задължителни са тия маски, че и глоби има ако не ги носите!“ И докато възрастните имаме някакви все пак изградени шаблони на справяне с подобни ситуации на абсурдна трагикомедична ситуация, юношите не разполагат с този завиден ресурс.
Краткосрочно – затворени и често изпадащи в депресия юноши. Повишване на суицидните мисли, намерения и действия. Отказ за връщане към нормален живот. Затруднения и несправяне с учебния материал. Социално изолиране и неспособност за емоционална връзка с близки и приятели. Затлъстяване. Автоагресивни и агресивни прояви към околните. Склонност към насилие. Ескалация на интернет агресията….. Списъкът може да се продължи още, но е по- добре да го спрем сега.
Проявявайте разбиране към юношите и не неглижирайте нуждите им. Когато имат нужда да говорят с вас, нека говорят, когато имат нужда да мълчат – нека мълчат. Стимулирайте ги да спортуват на открито в позволените за това часове. Не ограничавайте прекараното в разговори с връстници онлайн време! На родителски контрол биха могли да подлежат обидни думи и коментари, груб език, агресивно виртуално поведение, но не и времето, прекарано в игри и смях с връстници.
Най- позитивно дългосрочно погледнато щетите биха могли да се ограничат до едно по- странно следващо поколение възрастни. Възрастни със социално ниво на развитие, спряло някъде в юношеството, но що годе прилично функциониращи като хора. Да, възможно е по- трудно да се намират добри кадри в областта на туризма, търговията и въобще услугите, но IT специалностите биха претърпели разцвет, например.
В случай, че имате нужда от повече информация, помощ или подкрепа не се колебайте да потърсите специалист.
Отговор