Що е то зрелостник и има ли почва у нас?
2020 година поднесе на целия свят сериозни предизвикателства. Епидемията от COVID19 постави човечеството пред редица обновления, които нашата физическа безопасност изискваше. Наложи ни се да приемем доброволната социална изолация, носенето на маски и латексови ръкавици на публични места, отмяната на ръкостоскането като основен начин на поздрав между хората… Затварянето на местата, на които обикновено хората търсят забавление, както и преминаването в режим на „работа от вкъщи„, също донесоха не малко тревоги и дискомфорт на съвременния човек.
Децата и юношите минават през тази житейска ситуация не по- леко от възрастните, та дори има ситуации, в които се радваме, че сме възрастни, а не на мястото на децата. Но в края на учебната година едни от тях се радват, защото са отменени задължителните им изпити, докато други негодуват, протестират, защото са отменени абитуриентските им балове, ама не им отменят зрелостните изпити. Та, някак естествено възникна въпросът що е то зрелостник и има ли почва у нас?
Какво беше да си зрелостник до днес?
Години наред наблюдавваме баталните сцени на кич, показно на кой колко има, пияните юноши, окрилени от щастието, че са успели да завършат средното си образование. Разбира се, в последните години обществото ни стана свидетел и на белите тениски на абитуриенти, решили да дарят парите за бала си за благотвотрителност…
Сега родители и учители задават въпроси защо има разрешени протести, отварят се фитнес зали, MALL-ове и питейни заведения, а не можело да се изпратят абитуриентите подобаващо…. Кое е подобаващо изпращане, уважаеми дами и господа? Безогледното и спекулативно ежегодно повишаване на цените на почти всичко от дрехи до почивки заради абитуриентските балове? Цялото МВР на крак да следи за пияни абитуриенти и евентуалните им опити да приключат с живота си още преди да са го започнали в някоя катастрофа? И за къде ще ги изпращаме?
Какво би било да бъдеш зрелостник в бъдеще?
Дали не е малко по- добре този път, ей така, за разнообразие, да вземем да ги посрещнем, а не да ги изпращаме? Да ги посрещнем в реалния свят, в който носиш отговорност за действията си. Да покажем като родители, учители, общество, че абитуриентския бал е празник, с който отбелязваме навлизането им в зрелостта. Тази зрелост, която ще им трябва, за да могат да продължат напред. Да бъдат нашата опора и гордост.
Разбира се, всеки има право на мнение и лош вкус.
Аз, лично, искам да поздравя зрелостниците на 2020 с Добре дошли!
Отговор