За местата, на които се връщаме.

Please Wait...
Парк “Момина сълза”, гр. Хисаря
Има места, които съхраняват магия. Там природата разкрива цялата си прелест, разтваря широко прегръдката си, за да можеш да се приютиш и утихнеш за миг. Гората е толкова нежна и гальовна, че само песента на славея смущава тишината. Там водата лекува, а въздухът е наситен с дъх на мир и спокойствие.
На тези места дори хората са някак добри. Грижат се. За себе си, за другите, за това, което е около тях. Там няма необработена земя. Там всяко кътче е докоснато и облагородено. Там дори руините имат история и носят в себе си живот.
Виното там е по- пенливо и руйно от другаде. Не за друго, а защото там има магия. Има я в недрата на земята, по която стъпваш. Усещаш я в ярките цветове на есенния ден. В силната, здрава трева, по която тичат децата ти. В тихия, настойчив шепот на чинарите. В топлината на водата, в която потапяш умореното си от ежедневието тяло… И тогава магията почва да работи.
Прониква бавно и неусетно във всяка фибра на съществото ти. Лекува всяко болно и уморено място по тялото ти. Милва и укрепва всяка надежда в душата ти. Усмивката ти се връща неусетно… Усещаш се жив и желаещ. Готов да се върнеш обратно в живота си, но вече носещ частица магия, която съхранява вярата ти, че ще се справиш. Че ще оцелееш и дори нещо повече! Че ще оставиш следа след себе си.
На тези места се връщаш с благоговение. Като в храм. Като в роден дом. За да можеш да се откриеш наново. Да чуеш пак славея в парка до рекичката, да се спреш до чинара, който винаги ти е нашепвал “Ще се справиш!”, да споделиш това място с най- ценното в живота си – семейството. Да се убедиш, че магията е още там. Че те чака. Че пази частица от себе си и за теб.
Отговор