За местата, на които се връщаме.
Парк “Момина сълза”, гр. Хисаря
Има места, които съхраняват магия. Там природата разкрива цялата си прелест, разтваря широко прегръдката си, за да можеш да се приютиш и утихнеш за миг. Гората е толкова нежна и гальовна, че само песента на славея смущава тишината. Там водата лекува, а въздухът е наситен с дъх на мир и спокойствие.
На тези места дори хората са някак добри. Грижат се. За себе си, за другите, за това, което е около тях. Там няма необработена земя. Там всяко кътче е докоснато и облагородено. Там дори руините имат история и носят в себе си живот.
Виното там е по- пенливо и руйно от другаде. Не за друго, а защото там има магия. Има я в недрата на земята, по която стъпваш. Усещаш я в ярките цветове на есенния ден. В силната, здрава трева, по която тичат децата ти. В тихия, настойчив шепот на чинарите. В топлината на водата, в която потапяш умореното си от ежедневието тяло… И тогава магията почва да работи.
Прониква бавно и неусетно във всяка фибра на съществото ти. Лекува всяко болно и уморено място по тялото ти. Милва и укрепва всяка надежда в душата ти. Усмивката ти се връща неусетно… Усещаш се жив и желаещ. Готов да се върнеш обратно в живота си, но вече носещ частица магия, която съхранява вярата ти, че ще се справиш. Че ще оцелееш и дори нещо повече! Че ще оставиш следа след себе си.
На тези места се връщаш с благоговение. Като в храм. Като в роден дом. За да можеш да се откриеш наново. Да чуеш пак славея в парка до рекичката, да се спреш до чинара, който винаги ти е нашепвал “Ще се справиш!”, да споделиш това място с най- ценното в живота си – семейството. Да се убедиш, че магията е още там. Че те чака. Че пази частица от себе си и за теб.
Отговор