Дигитален първи клас?!

Please Wait...
„Ако трябва с балон ще ходя на главата, но искам на училище!“
А. на 7 години и половина.
Когато чух този вопъл от една млада госпожица в 1ви клас се притесних, ама много. Може би заради добре развитата ми фантазия и това, че си я представих с балон на главата, седнала на чина и пишеща лулички и ченгелчета, не знам… Учебанта година отново тръгна на криво… 2019та беше шокираща, 2020та беше различна, 2021ва вече си е крива… Опитите за организация на учебен процес продължават с пълна сила, и то на гърбовете на най- ценното ни. Уж… И най- много страдат ей тия разкошни същества, вперили поглед, пълен с надежда в двора на съседното училище – първокласниците. Как се ходи в дигитален първи клас?!
Децата ни вече решително заявяват, че ако трябва ще ходят с балони на главите, стига да са с въстниците си, докато ние, възрастните се чудим и помайваме… Децата също имат своите си тревоги и желания за училище. Децата ни ги е страх от социална изолация. Децата ни вече познават учителите си само по лице и глас, изкривени от качеството на видео връзката, заради този дигитален първи клас. Децата ни не могат да споделят с други деца какво ги плаши и тормози, не могат да тичат в двора по време на междучасие, за да снемат напрежението си.
Децата ни понасят тревожността на родителите си ежеминутно. Не могат да избягат от това. Не могат да открият и разпознаят новия авторитет на учителя, да заобичат гласа на учителката си по музика, или да отворят с боязън теста си по математика. Децата ни са все по- ограничени от към изпитване на емоции. Децата ни са все по- потопени в дискурса на Господря, който нарежда какво да се прави. Децата ни нямат възможност да установят и изградят символичните си граници!
Първокласниците се справят доста трудно с дистанционното обучение. Не за друго – до преди няколко месеца таблета е бил за игра! Нямат навик за учене… Какъв ти навик! Те не знаят как се учи! Учителите полагат усилия, но е трудно да навучиш някой как да пише буквите, без да можеш да хванеш нежно ръката му в своята и да дадеш опората и посоката, която е нужна… За това е нужно да присъстваш с тялото си, а не да водиш дигитален първи клас.
Децата в 1ви клас имат нужда да общуват помежду си. Децата в 1ви клас имат нужда да се срещнат със социалните норми на поведение. Социалните, не семейните. Децата в 1ви клас са хората, които ще плащат пенсиите ни, мили възрастни! Така че, ако нещо не се сещате за тях подходете егоистично и помислете за себе си. Тези деца, които са готови да ходят с балони на главите, само и само да са в училище, са бъдещите ни лекари, учители, шофьори, върховни съдии, прокурори, адвокати…
Та, да чуем воплите им и да ги пуснем на училище, а?
Отговор