Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/boris4ho/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2758

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/boris4ho/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2762

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/boris4ho/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/output.class.php on line 3706
Децата, скуката и игрите - Доника Боримечкова

Please Wait...

Децата, скуката и игрите

дек. 03 2021

Полезно

СПОДЕЛИ:
Facebook

В последните години наблюдавам интересен феномен. Родителите се оплакват, че децата им постоянно са с телефон в ръка и играят игри в Интернет. Децата постоянно споделят, че им е скучно. Дали има нещо общо между тези оплаквания? Каква е връзката между децата, скуката и игрите? Можем ли да направим живота на децата ни по- интерсен? А има ли нужда?

Родителската гледна точка

Тревогите на родителите относно престоя на децата им в Интернет не са от вчера. Започнаха да се появяват изрази от сорта на „екранна зависимост“, които набират все по- голяма популярност и умело експлоатират родителските страхове в тази посока. Факт е, че децата все по- често предпочитат комуникацията и игрите в дигитално пространство. Освен това се оказаха и обучавани през екран в последните 2 години. Това, което родителите наблюдават от страни е, че децата им са постоянно с поглед в екрана. Изглежда сякаш детето се откъсва все повече от семейната и социалната си среда, че общува единствено виртуално.

Детската гледна точка

Децата споделят съвсем друго виждане. Общуват с връсници в Интернет, учат уроците си в Интернет… и когато им е скучно играят, защото няма какво друго да правят. И го правят пак в Интернет, защото там са техните приятели. Чувстват се разкъсани между социалните си контакти с връстници и изискванията на родители и учители. В КОВИД ситуация не ги приемат в училище, не ги пускат и навън да играят „на живо“. И постоянно им се карат, че погледа им е в екрана. Когато свършат с онлайн уроците, няма какво да правят. Скучно им е. И те пак посягат към TikTok, YouTube, Roblox… Става един затворен кръг, от който освен критика към скуката на децата и опита им да се оттърват от нея с най- достъпното им средство, нищо друго не излиза. Ето я връзката между децата, скуката и игрите.

Какви са причините?

Какви са причините за скуката на децата ни? На първо място за мен е родителската тревожност. „Няма да го пусна навън да играе с други деца! Ще се разболее!“, „Трябва да му огранича екранното време! Ще си развали очите!“, „Ще му/й почистя стаята. Не може да живее в такава кочина!“, „Още е малък да хвърля боклука сам!“, „Още не може да пуска прахосмукачка! Толкова е несръчна!“ Мога да продължа още с този списък…

На второ място скуката завладява децата от свръхстимулиране на сетивата им. Скъпите играчки, бързите постижения, липсата на усилие да научиш нещо сам, без помощта на Google, освободиха много място на скуката в живота на децата ни.

Какво може да се направи?

Ангажимента към благоденствието на себе си и другите е най- ефективния метод за спасение от скуката. Давайте на децата си домашни задължения! Щом е достатъчно голямо да сърчва в Интернет, значи е достатъчно голямо да ползва домакинските уреди.

Търпението и упоритостта са враг No1 на детската скука. Възпитайте тези качества първо у себе си и след това ги изисквайте от детето си! Не бързайте да грабнете метлата от ръцете на дъщеря си, само защото нямате търпение да я гледате как се тутка. И вие така сте се научили. Така ще се справи и тя.

Любопитството не позволява на скуката да се събуди, така че дайте възможност на децата си да бъдат любопитни. Бъдете любопитни заедно с тях! Отговаряйте дори на най- безумните (според вас) въпроси. Не забравяйте и да задавате такива. Знаете ли колко много нови употреби на думи ще научите само докато слушате децата как играят в Minecraft?

Питайте детето си за какво мечтае. Ама наистина за какво мечтае. Не се примирявайте с отговор за желанието му да има PlayStation за Коледа. Това не е мечта. Мечтите са смели и големи. По детски чисти. Може пък и вие да си припомните колко леко се живее с мечта в душата. И тогава няма да ви се налага да мислите защо децата ви са се забили в екраните. Тогава заедно ще постигате мечти. 🙂

И разбира се, ако мислите, че имате нужда от помощ – потърсете я от специалист, а не в Интернет ;-)!

 

 

Отговор

Delivered by