Екранна зависимост при децата. Истина или мит?
В последно време, особено по време на социалната изолация заради пандемията от COVID19, все по- често се случва да чувам за екранна зависимост при децата. И това не са само родителски страхове. Дори специалисти, работещи с деца, започват да ползват този придобил популярност термин. Нещо повече, започнаха да се появяват специализирани центрове за работа с тази проблематика. Все повече говоренето започва да върви в посока на нещо подобно на борба с наркотична, хазартна и т.н. зависимости. Има ли екранно зависими деца? Каква е тази толкова всепоглъщаща връзка на децата с екраните? Имаме ли основание за тревога? В няколко статии ще проследим различни гледни точки по темата за екранната зависимост, има ли я, както и причините за застояването на децата пред екраните.
Позицията на СЗО и EПА
Световната здравна асоциация все още не класифицира отношението на децата с екраните като зависимост. Разбира се, дава насоки за здравословен баланс между екранно време и време, прекарано в игри, но не споменава за т.нар. „екранна зависимост“. В общоприетите класификатори на заболяванията, МКБ-10 (това е европейския стандарт, по който работи и българската здравна систем) и DSM (по него се равняват например САЩ) не се открива термин „екранна зависимост“, нито приближаващ се до проблематиката такъв. Европейската педиатрична асоциация също все още не си позволява да ползва придобилия в България термин „екранна зависимост“. Тази организация, детаилно дава насоки как родителите да въвеждат здравословен режим в ежедневието на децата си, като балансират екранното време.
Българските експерти
Българската Педиатрична Асоциация, съвместно с Български център за безопасен интернет всяка година организират експертна среща на тема „Виртуалният свят и влиянието му върху детското здраве”. На тази от миналата 2020та година експертите говорят за наличие на т.нар. игрово разстройство, въведено в МКБ 10 през 2018та, но ясно се разграничават от термините „интернет зависимост“ и „екранна зависимост“. Повече виж тук.
Екранното време на децата е важно да бъде внимателно балансирано в ежедневието. Особено, когато става въпрос за деца в предучилищна възраст. Много изследвания демонстрират негативното влияние върху детския мозък на екраните в тази възраст. Повече виж тук. На дневен ред излиза дигиталното в ранното детско развитие. Дигиталното оказва все по- голямо развитие във всички области на развитие на детето, като не е задължително то да е винаги лошо. За всяка възраст има различни препоръки. За тях можете да откриете повече инфомация тук – за 0-3 години, за 3-5 години, за 5-7 години.
Психоанализата
Психоаналитично погледнато виртуалното е проводник на обекта Поглед. Чрез него субекта общува с другите – малки и големи. В един момент неизбежно това нахлуване отвът границите на интимното пространство води до нещо в повече. Напрежението от това се отразява на движението на тялото, което обитава субекта. А телата на децата често ни говорят повече, отколкото езика им. Във връзка с този феномен на наслаждение все повече виждаме деца, които не могат да се откъснат от екраните на мобилните телефони. Ставаме свидетели на подрастващи и юноши, които прекрачват границите, споделяйки все повече телата си през различни социални мрежи. Повече по темата може да се прочете в брой 1-2/2020 и 4/2020 на Практическа педиатрия.
В заключение ще поставя няколко въпроса – Дали не се експлоатира родителската тревожност в повече с поставянето на тези етикети за зависимост? Защо децата са толкова привлечени от виртуалното? Какви са рисковете? Можем ли да направим нещо? Търсенето на отговори ще продължи в следващи статии.
Отговор